Храната е двигателят на нашата психика

Храната е двигателят на нашата психика

Храненето е от изключително значение не само за това как ще изглеждаме, а и за това как ще се чувстваме. В напрегнатото си ежедневие често пропускаме по някое хранене или хапваме нещо на крак. Прибираме се изморени, но в същото време тъжни, гневни, без настроение. Причината за това е липсата на важни хранителни вещества, които поддържат правилната функция на мозъка и нервната ни система.

 

Нека да започнем от липсата на захар, тъй като много хора волно или неволно се подлагат на нисковъглехидратни диети с идеята да свалят някое излишно кило или просто, за да живеят “по-здравословно”. Но напълно безопасно ли е това? Може да ви звучи странно, но нашият организъм е устроен така, че 50% и повече от основната част от енергията идва именно от въглехидратите.

 

Въглехидрати като галактозата и фруктозата още щом попаднат в тънкото черво и черния дроб, се превръщат в глюкоза – основна транспортна форма в кръвта. Глюкозата се използва от мускулните и нервните клетки като енергиен източник. Тя има още редица други свойства, например променя осмотичното налягане, с което клетките започват да изхвърлят вода в плазмата и по този начин се дехидратират, а кръвното налягане може да се покачи. Колебанията в кръвната захар водят до две състояния- хипоглекимия ( ниска кръвна захар) или хипергликимия ( висока кръвна захар).

 

Хипоглекимията – ниската кръвна захар, макар и да звучи по-безобидно, всъщност е по-опасното явление. Нервните клетки, ретината и половите жлези постоянно се нуждаят от въглехидрати. При хипоглекимия незабавно могат да възникнат смущения във функциите на нервната система, зрението, възможно е да се появят черни кръгове под очите и др. Нерядко се стига и до защитно “самоизключване” на нервната система – припадък, а последствията могат да бъдат и по-лоши и при това да настъпят много бързо. Нервните клетки постоянно разграждат глюкоза. Концентрацията й в тях клони към нула.

Липсата на кръвна захар силно уврежда мозъчните клетки и може да причини хиперглекимична кома. Тоес мозъкът ни не се храни правилно, в следствие на което настъпват и психични изменения- човек става агресивен, некоординиран, трудно се фокусира и е напълно възможно да настъпят сериозни проблеми със съня. Изследване на Tufts University, направено през декември 2008 г. и концентрирано върху жени между 22 и 55 години, показва остро намаление на способностите за запаметяване и познавателните умения при дамите на кетонна диета. Счита се, че тази диета води до увеличено предразположение към Алцхаймер и прилагането й на бременни може да предразположи децата към някои видове рак.

 

Изводът – липсата на въглехидрати не е безопасна за мозъка. Още повече за дълги периоди от време.

 

След като разгледахме опасността от ниските нива на въглехидрати, е време да насочим вниманието си към ниските нива на витамини в кръвта и отражението, което дават върху нашата психика.  Авитаминоза е състояние на пълна липса на даден витамин в организма. Липсата на витамини води до ясно изразени патологични състояния на организма, като нарушаване обмяната на веществата, увреждане на функциите на нервната система и други разстройства. Като цяло, авитаминозите са рядко срещано явление и наблюдават само при общо недоимъчно хранене.

По-често се наблюдава хиповитаминоза или недостатъчното количество на един или повече витамини в организма. Витамините са специфични органични, жизнено необходими за човека вещества. Те оказват действие върху редица жизнени процеси: растеж, развитие, обмяна на веществата и физиологичното състояние на организма. Освен това те повишават имунната устойчивост, стимулират образуването на кръвни клетки и функционирането на черния дроб, жлезите с вътрешна секреция, повлияват възбудните и задръжните процеси в централната нервна система и други.

 

Недостигът на витамин В6 предизвиква гърчове и припадъци у кърмачета и сънливост, повишена раздразнителност и психотични реакции при възрастни. Недостигът в храната на витамин B1 води до непълно изгаряне на въглехидратите и натрупване в организма на продукти от междинната им обмяна, които оказват вредно действие върху периферната нервна система. Недостигът на витамин D2 у децата води до рахит. Болните деца често изостават във физическото и психическото си развитие. Липсата на витамин D в организма на подрастващите може да причини психични разстройства, установиха учени от Кълъмбъс, щата Охайо. При липса на ниацин възникват тежки психични разстройства.  Недостигът на В12 води до депресии, параноя, загуба на паметта, халюцинации и склонност към насилие. При децата се свързва с изоставане в развитието и радстройства от аутистичния спектър.

 

Изводът- диети, в които организмът е лишен от разнообразно хранене и дълго време страда от липса на витамини, са опасни не само за здравето ни, но и за психиката ни. Липсата на витамини може да бъде причина да започне дебютен депресивен или психотичен епизод. Бъдете внимателни.

 

В заключение на всичко казано до тук- човешкото тяло се нуждае от много и различни хранителни източници- въглехидрати, витамини, мазнини, белтъци и пр. Нито една силно ограничаваща диета не е щадяща. Рисковете, които поемате по пътя на строгата диета са огромни- от намаляване на имунната защита до развитие на тежки психични разстройства. Бъдете отговорни за здравето и психиката. Те са изцяло и само във ваши ръце.

Няма коментари

Съжаляваме, секцята за коментари е затворена към момента.