Тревожни разстройства, фобии, реакции на стрес
Тревожността е важна еволюционна придобивка- обединяващо психиката и тялото явление, което обезпечава енергитично пластичните изменения в необходимия за адаптацията фон на обща активация и подготвя индивида за пренагласа при сблъсък с нови стимули и за справяне с неблагоприятни изменения в обкръжаващата го среда или в организма, чрез спешно мобилизиране на всички телесни и психологични ресурси. По същество това е динамично централно състояние на генарализирана, комплексна активация на множество взаимосвързани невронални системи с централна роля на амигдаларните ядра. Естествената тревожност облекчава целенасочената активност и улеснява много типове поведение, докато болестната тревожност дезорганизира както когнитивните, така и физиологичните функции на индивида.
Пациентите с хронични тревожни разстройства разгръщат интензивни симптоми при всяко излагане на предизвикващи тревожност стимули. Патологичната тревожнст се изрявява в поне четири варианта: като екстремен отговор на житейски стресори; като симптом в рамките на телесна болес; като част от картината на разнообразни психиатрични заболявания; като тревожни синдроми с характерна изява и ход, в рамките на които симптомите на тревожност са постоянни или се явяват като епизодични пристъпи.
Характеризират се с постоянна тревожнст и малка въроятност за спонтанна ремисия, водят до увреждане на качеството на живот на индивидите и често се комбинират с други психични разстройства. Симптомите включват:
- Интензивен страх от смъртта;
- Чувство на разединение от себе си или заобикалящата среда;
- Повишен сърдечен ритъм;
- Повишено кръвно налягане;
- Болка в областта на гърдите;
- Чувство на недостиг на кислород;
- Чувство на задушаване;
- Изпотяване;
- Тръпки по тялото;
- Замаяност;
- Втрисане;
- Гадене;
- Диария;
- Болка в областта под гръдната кост или промяна в апетита;
- Коремна болка.
- Интензивна тревога;
- Неспокойство;
- Мускулно напрежение;
- Инсомния – безсъние и невъзможност за заспиване;
- Раздразнителност;
- Умора;
- Трудност при концентрация;
- Нерешителност;
Особено вредно за клинтите мислене тук е, че тези състояния не изискват медицинско (психиатрично) и психологическо (психотерапивтично) консултиране. Ако клиентите не бъдат убедени да осъзнаят централната генеза на своите телесни симтоми, ще продължават да търсят тяхното обяснение чрез ненужни изследвания, злоупотреба със спешните служби, смени на лекари и лекарства. Тревожните разстройства са комбинация между нарушения в биохимичните процеси- органични аспекти в мозъка и разстройство в мисленето- психологични аспекти. Повлияват се изключително успешно от Когнитивно-поведенческа психотерапия.
Специфични фобии
Специфичните фобии представляват ограничени, но неоснователно преувеличени, интензивни, устойчиви и неповлияващи се от убеждаване страхове от конкретни обекти, ситуации или дейности. Синдромът има три съставки: тревожно очакване; самият страх; отбягващо поведение. Фобии могат да предизвикват различни животни, естествени феномени(височина, вода), кръв, ситуации(самолетен полет, престой в затворено пространство), действия(повръщане, задавяне) както и много други. Понастоящем са известни над 300 фобии.
Социална фобия
Социалната фобия е най-честото на и най-зле разпознаваното тревожно разсройство, чийто прояви се приемат от околните като положителни характерови черти, но същевременно се явяват и най-сериозната пречка за естановяване и поддържане на терапевтични контакти със специалист. Всъщност това е тежко разстройство, което овладява цялостно ежедневието на засегнатите индивиди. Характеризира се със страх от социални ситуации, поради ирационален страх от наблюдаване, оценяване или унижаване от другите. Поради тази причина засегнатите отбягват ситуации на социално взаимодействие. Клиентите приемат това като част от личността им, което практически не е така. Това разсройство, нелекувано, е възможно да доведе и до други разстройства от спектъра на тревожността.
Остра реакция на стрес
По време на травмата или в рамките на 4 седмици след нея се изявяват едновременно: субективно усещане за откъсване от света, притъпяване на възприятията, дереализация, деперсонализация, както и симптоми характерни за посттравматичното стресово разстройство, но само когато симптомите отзвучават от два дни до четири седмици. Ако продължават по-дълго се разглеждат като ПТСР. Тук се препоръчва кризистна Когнитивно-поведенческа психотерапия, именно за да се избетнат сериозните последтвия.
Посттравматично стресово разстройство
ПТСР е свързано с травмиращи събития, надхвърлящи далеч по силата и ефективността си обичайните човешки преживявания (катастрофи, бедствия, тежко насилие и пр.). Настоящите диагностични критерии изискват “преживяване, присъствие или поставяне в ситуация, включваща реална или застрашаваща смърт или сериозно увреждане на телесния интегритет на засегнатото лице или на други хора” както и “реагиране с интензивен страх, безпомощност или ужас” ( DSM- IV- TR).
Характерно за това разсройство е повтарящато се преживяване на травмата, отбягването на стимули, които символизират травмата, притъпяване на афактивността и наличие на симптоми на автономна свръхвъзбудимост. Засегнатите индивиди оствата практически в плен на травмиращото събитие, което се преживява многократно, чрез нахлуващи в съзнанието картини или спомени от него, както и в повтарящи се кошмари. Изключително ефективно се лекува посредством Когнитивно-поведенческа псипотерапия.