Модерната фобия – Страх от раздяла
В последните години все повече хора се страхуват да приключат интимните си взаимоотношения, посочвайки разнородни причини като финансова зависимост, напреднала възраст, навик, наличието на деца, които се нуждаят и от двамата родители, колкото и разбити да са отношенията им, закупено недвижимо имущество или фирми, които не могат да се поделят и пр. Практически причините са хиляди, облечени в красиви убеждения, но под тази повърхност седи само едно- страх. Страх от поемане на контрола над собствения ни живот.
Не мога да скрия, че и аз дълги години носих този страх дъблоко в себе си. Но един ден просто си събрах багажа и си казах, че зад врата ме очаква един прекрасен нов живот. И точно така беше. Поради семейната средата, в която сме израстнали, вероятно и поради заобикалящата ни социална среда, често ни учат, че имаме нужда от някой друг, за да задоволим потребностите си. Когато ни се прииска близалка се разплакваме и майка ни ни я купува. Когато искаме по-голям подарък, пишем писмо на Дядо Коледа и изненадващо подаръкът се отзовава под Коледното дърво. Винаги ни извеждат извън границите на Детската градина, хванали другарче за ръка.
Странно, нали? Всичко се решава или със сълзи или с настоятелно искане в продължение на една година, или с другарчето. Всичко това оформя в нас една заучена безпомощтност, която ни кара в зрелия си живот да се страхуваме от самотата. Все ни иска някой, който да бъде до нас и да угажда на капризите ни, а в замянана на това, ние често се преструваме на добри “деца”, без изобщо душевността ни да е такава. И с цената на този комфорт, ние сме готови да жертваме личността си. Така в 21 век обществото ни култивира една нова, модерна фобия- Страх от раздели. Страх от това да бъдем себе си и да се погрижим за себе си.
Като лечението на всяка друга фобия и тази се лекува с директна конфронтация, а именно изправяне очи в очи със самостоятелния начин на живот. Смятате ли, че си заслужава да пожертвате живота си, заради страха от това, да се грижите сами за себе си? Аз категорично не смятам. Едни нездрави интимни отношения биха могли трайно да съсипят психиката и здравето ви. Редица изследвания го доказват. Ако усещате, че връзката ви се крепи на фактори от външната среда- като плащане на издръжка, осигуряване на жилище, грижа за децата и пр, и категорично не намирате нищо очарователно като личностови качества в партньора си, то очевидно взаимоотношенията ви са всички друго, но не и любовни, което автоматично ги прави в непълноценни такива. А фактът, поради който вие подхранвате тези отношения, е вашият страх. Вашата заучена безпомощност, която намира иделна среда за развитие.
Не мислете дълго дали е правилно да прекратите взаимоотношенията си с партньора, мислете какво да направите след като това се случи. Изградете си план за действие, който ще бъде вашата опора. Никой не може да ви каже какво ще се случи, защото единствено вие знаете отговора. Ако се изправите пред страха си от раздяла и успеете да затворите вратата от външната страна, честито, вие сте победели себе си. Освен това сте избрали път на израстване, който повярвайте ми, дори и да не виждате днес, утре ще ви ви направи по-здрави, по-щастриви и по-богати.
Не отлагайте възможността да бъдете независими. Никога!