Раждането и бременността са сложни и изтощителни за организма на майката процеси, които водят до себе си редица рискове. По време на бременност жената преминава през много хормонални, физически, емоционални и психологически промени. В семейния и междуличностния свят настъпват значителни изменения, които често пъти налагат консултациите с психолог, а понякога и с психиатър. След раждането майката може да изпитва различни емоции, вариращи от радост и удоволствие до тъга и пристъпи на плач, като те може да се сменят бързо. Този емоционален дисбаланс, наречен “бебешки блус”, обикновено започва да отшумява през първите 2 седмици след раждането.
Установено е, че около една от седем жени развива следродилна депресия, в последното десетилетие. Докато пациентките, при които се наблюдава бебешки блус, се възстановяват бързо, следродилната депресия е по-продължителна и сериозно засяга способността на майките да се върнат към ежедневието. Следродилната депресия има негативно влияние върху психическото здравето на майката и нейната връзка с бебето.
Кои са рисковите фактори?
- Психологически – анамнеза за депресия и тревожност в миналото, предменструален синдром, негативно отношение към бебето и пола му, както и анамнеза на сексуално насилие, генетична предразположеност;
- Акушерски рискови фактори – рискова бременност, която включва спешно цезарово сечение и хоспитализация по време на бременност. Преминаването на мекониум, пролапс на пъпната връв, преждевременно раждане, ниско тегло на плода при раждане и ниски нива на хемоглобина на майката, както и състояния налагащи бременността да премине на легло;
- Социални фактори – липсата на социална подкрепа може да е причина за следродилна депресия. Домашното насилие под формата сексуално, физическо и вербално насилие от страна на съпруга също може да бъде рисков фактор за развитието на това психическо заболяване;
- Тютюнопушене по време на бременност;
- Начин на живот – хранителните навици, режимът на съня, физическата активност и упражненията могат да повлияят на риска от развитие на следродилнат депресия. Известно е, че витамин B6 има роля в генезата на състоянието поради превръщането му в триптофан и по-късно в серотонин, което, от своя страна, влияе на настроението. Цикълът на съня е сред факторите, влияещи върху риска от депресия. Недостатъчният сън е свързан с повишен риск от развитие на следродилна депресия. Физическата активност и упражненията намаляват депресивните епизоди. Те влияят върху самооценката и емоционалния баланс. Упражненията повишават нивата на ендогенните ендорфини и опиоиди, което има положителен ефект върху психичното здраве. Това също подобрява самочувствието, увеличава способността за решаване на проблеми и помага при ефективното участие в ежедневните дейности. Общата грижа за външния вид е сред подкрепящите фактори за бързо преминаване през епизод на след родилна депресия.
Следродилната депресия най-често се появява в рамките на 6 седмици след раждането. Това състояние се среща при около 6,5% до 20% от пациентките след раждане, в световен мащаб. Патогенезата на следродилната депресия все още не е напълно изяснена. Предполага се, че генетичните фактори, хормоналните, психологическите и стресовите фактори в социалния живот имат ключово значение.
Ролята на половите хормони в депресивното поведение предполага невроендокринната генеза на следродилната депресия. Промените в нивата на половите хормони хормони благоприятстват дисрегулацията на емоционалния баланс при предразположени жени. Известно е, че оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези участва в патогенетичните процеси на следродилна депресия. Тази ос има значение за освобождаване на кортизол при стрес и ако нейната функцията е нарушена, тогава се влошава и естествената реакция спрямо стресови ситуации. Хормоните, които се освобождават при функцията на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези се увеличават по време на бременност и остават повишени до 12 седмици след раждането.
Бързите промени в нивата на половите хормони, каквито са естрадиолът и прогестеронът, след раждането могат да бъдат потенциален стресов фактор при някои пациентки и тези промени могат да доведат до появата на депресивни симптоми. Окситоцинът и пролактинът също имат важна роля в патогенезата на следродилната депресия. Тези хормони регулират рефлекса за отделяне и синтез на кърмата. Установено е, че невъзможността за кърмене и началото на следродилната депресия се появяват по едно и също време. Ниски нива на окситоцин се наблюдават при пациентки със следродилна депресия и такива, при които се налага ранно преустановяване на кърменето. През третия триместър от бременността по-ниските нива на окситоцин са свързани с повишен риск от поява на депресивни симптоми както по време на бременност, така и след раждане.
Следродилната депресия се диагностицира, когато са налице поне пет депресивни симптома в продължение на поне 2 седмици. Следродилната депресия по дефиниция се определя като голям депресивен епизод, който започва с началото на бременността или в рамките на 4 седмици след раждането. Други прояви, които са характерни за състоянието са:
- Депресивното настроение, което се наблюдава през по-голямата част от деня
- Загуба на интерес или удоволствие за извършване на различни дейности
- Безсъние или обратно – прекомерна сънливост
- Психомоторно забавяне или възбуда
- Чувство за безполезност, липса на самооценка и усещане за вина;
- Ниски нива на енергия или умора
- Суицидни мисли
- Нарушена концентрация или нерешителност
- Промяна в теглото или апетита.
Следродилната депресия може да доведе до негативни последствия за връзката между майката и бебето, отказ от кърмене, негативни родителски практики, брачни разногласия, както и до по-тежки последствия по отношение на физическото и психологическото развитие на детето. В такива моменти консултацията с психолог е изключително полезна и може да допринесе за бързото и дълготрайно възстановяване на майката. Това е най-добрият избор в деликатни моменти, като този, в който употребата на антидепресанти не е препоръчителна.