Клиничната психология е широк подход към психологическите проблеми на човека в здраве и болест и цели подпомагане и повишаване на психологическото благополучие на хората. Клиничната психология в наше време включва психологическата наука, чиято основна задача е диагностика, терапия и превенция на нарушенията в психичното и социално функциониране.
Клиничният психолог оказва помощ в различни, критични ситуации, свързани с проблеми, които хората не могат или не знаят как да решат. Също така прилага методики и техники, както и множество умения при лечението на различните психични разстройства. Много важен за психологическата помощ момент, се оказва личността на терапевта и неговата роля. Това не е просто психолог, а консултант който живее, страда и се радва заедно със своите клиенти.
,,Чрез емпатия и чрез използване на умения за слушане
-казва А.Айви, ние осигуряваме на клиентите шанс да
научат тов , което те самите мислят.,,
Клиничният психолог е човек, който трябва да усвои множество похвати и знания и да усъвършенства собствената си личност, за да може ефективно да повлиява клиентите си. Работата на клиничния психолог включва именно това – да помага на всеки да е пълноценен и възможно най-добре адаптиран към средата, за да бъде щастлив. Това се постига, чрез изготвяне на оценка, поставяне на диагноза, консултиране и терапия, както и развитие на програми за изследване и въздействие, прилагани към групи от индивиди.
Клиничният психолог носи оптимистичния възглед за наличен потенциал за позитивна промяна при всички варианти на боледуване и постигане на по-добра прогноза при всеки. Желателно е всеки клиничен психолог да има терапевтични умения, те са важни и при съобщаване на негативни новини.
Клиничният психолог се основава на ценностите на човешкото благополучие и като такъв той спазва принципите за уважение на личността и отговорно сътрудничи в своята дейност с останалите помагащи професии (лекари, социални работници, юристи, педагози и др.). Клиничният психолог работи с хора от различни възрасти, с традиционни и смесени семейства, с хора в неравностойно положение.
Спазването на етичните стандарти е основен акцент в поведението на клиничният психолог. То е свързано с опазването на лекарската тайна, със съобразяването състоянието на клиентите и позитивното лично отношение. Важно е клиничният психолог да може да осигури на клиента психологичен комфорт, за да може лечението да има максимална ефективност.
Личност на клиничния психолог
В психологическата помощ влиянието на личността на клиничния психолог е голямо. Едва ли съществува друга област на професионално въздействие, където технологията и резултатът да са в такава зависимост от професионалните умения и личностните качества, като при консултиранет. Клиничният психолог трябва да приобщи пациента и да успее да осигури неговата активност в процеса, да съумее да оцени неговата личност и да избере и приложи най-подходящия за случая подход. Това са трудни задачи, решаването на които поставя много изисквания към помагащия.
Професионализъм
Професионализмът е комплексно качествo, включващо редица формални и същностни елементи. От формалните най-важното е наличието на подходящо образование и квалификация. За специализираната психологическа помощ в терапевтичен или консултативен план се изисква допълнителна квалификация за работа с определени методики в рамките на един или друг теоретичен подход или школа. Тази допълнителна квалификация се установява със съответен сертификат, даващ формалното право за практикуване на метода.
Професионализмът предполага владеене на различни методи и умения да се прилагат отделно или в комбинация. Днес не се поставя въпросът коя теория е най-добра. Различните методи действат по различен начин върху различните хора. Така,че едно направление не може да бъде само по себе си най-добро. Въпреки това когнитивно-павесенческата психотерапия се отличава с преимущества като бързодействаща терапия.
Белег на професионализма е способността на психолога да диференцира служебно-професионалните от личните отношения. В този смисъл клиничния психолог не трябва да проявява предпочитания относно качествата на клиента или да формира своята позиция воден от лични пристрастия и предразсъдъци. Професионалистът трябва да бъде еднакво загрижен, обективен и емпатичен към всички клиенти, независимо от моралните си преценки или представи за целесъобразност.
Неговата лична система от възгледи не трябва да влияе на отношението му и работата по проблема. Тъй като подобна безпристрастност е много трудно достижима, за професионализъм се приема умението за контрол на собствената пристрастност.
В днешно време професионализмът предполага много задълбочени познания,включително по психопатология и психодиагностика, етнопсихология, социална работа икономика и компютърни системи.
Професионализмът е качество което се изгражда при съчетаването на знанията с практическия опит.
Личностни качества
Клиничният психолог работи със собственото си аз. Поради тази причина личността му се разглежда като ефективен инструмент сама по себе си. В литературата се посочват най-разнообразни качества, очертаващи личността на ефективният консултант. Най-често срещаните са: чувствителност, топлота, откритост, искренност, търпимост, проницателност, добросъвестност, емпатичност, сърдечност. Важна е личностната увереност.
В емоционално натоварената и конфликтна ситуация на помагането това качество е от първостепенно значение. Той често се сблъсква с предизвикателства, враждебно отношение, апатичност, трябва да понася преноси, да реагира адекватно на капризи, ласкателства или афекти.
Желателно е преди началото на професионалната си кариера всеки един начинаещ психолог да проведе курс лична терапия при психотерапевт и да премине през един дълъг процес на самоанализ. Това е важно, тъй като психологът, като всички други хора, има своите непознати и несъзнавани аспекти на Егото, изтласкани желания и вътрешни конфликти. Възможно е също така неговите проблеми да бъдат предадени на клиента.
Към изискванията спрямо личността на консултанта трябва да се добавят и умението за диференциране на отношението към клиента и отношението към работата. Силната личност на психолога помага още за:
- Привличане и задържане на вниманието на клиента.
- Установяване на контрол и структуриране на процеса.
- Устояване на невротичното желание на клиента за власт над психолога
- Запазване на собствената идентичност.
- По-лесно убеждаване.
- Пряко предаване на сила.
Някои специфични личностни качества:
- Автентичност – клиничният психолог трябва да бъде себе си, а не да играе роля. Искреност, внимание и топлота.
- Откритост към опита – ефективният психолог не трябва да бяга или да отрича своите чувства, дори когато са негативни и мъчителни, защото изтласканото съдържание е сигурна предпоставка за ирационалност и неконтролируемо поведение спрямо клиента.
- Самопознаване – ограничената или изкривена представа за себе си означава ограничена свобода на действието.
- Отговорност – поемането на отговорност дава възможност за смели и открити действия за ефективност в ситуации на неопределеност.
- Сензитивност – способността за долавяне на емоционалната страна на изявата на клиента, на нюансите в настроенията и реакциите в процеса.
- Висока нравственост – необходимост от такива морални качества като справедливост, честност, скромност, етническа толерантност и обективност.
- Ентусиазъм – преданност и отдаденост на собствената професия.
- Емпатичност – способността за искрено съпреживяване със състоянията на клиента.
- Търпеливост – умение за движение със скоростта на клиента без да се налага собствено темпо.
- Наблюдателност – наблюдателният психолог долавя подробности, забелязва особености в гласа, в позите, в движенията, мимиките и жестовете на клиента.
- Чувство за хумор – проявата на чувство за хумор е идеално средство за отвличане на вниманието и преодоляване на съпротиви.
- Интуиция – интуицията не заменя, а допълва рационалното мислене,като често служи за негова опора.
- Метафорично мислене – това е способност от една страна да се представят символно интерпретации и съждения,а от друга да се разчита символният смисъл на думите на клиента.
- Гъвкавост – процесът на помагане е често нестандартен, всеки случай е уникален. Гъвкавостта позволява промяната на отношението да става по-бързо и по-неусетно за клиента.
- Харизматичност – това е качество, което се основава на ирационалната вяра на клиента в свръхвъзможностите на психолога.
Какви физически и психически качества са необходими за упражняването на професията психолог?
Спецификата на професионалната дейност определя изискванията по отношение на физическите и личностни качества на психолога, осигуряващи успешното изпълнение на професионалните му задължения.
Психологът реализира дейността си главно в пряко взаимодействие с хора, което изисква той да е физически нормално развит и здрав. Необходимо е да бъде с нормално зрение и слух, с нормално разбити говорен апарат и двигателни функции, за да може да осъществява пълноценен контакт с клиентите. Посочените изисквания не се отнасят за тези, които се занимават с научно-изследователска работа.
По характер трудът на психолога е интелектуален с ясно изразена приложно-изследователска насоченост. Това определя особената значимост на интелектуалните способности за успешното упражняване на професията. При всички дейности, които психологът изпълнява са необходими способности за анализ и обобщение на разнообразна информация, логическо мислене и комбинативност.
При осъществяване на консултационната, терапевтична и обучаваща дейност, често се налага, в отговор на поведението на клиента, да се внасят бързи корекции в предварително набелязаните насоки за работа. Това изисква концентрация и наблюдателност, бързина на интелектуалните реакции, гъвкавост на мисленето и съответно умение за пренагласа.
Значими за цялостната дейност на психолога са уменията както за словесно, така и за писмено изразяване. Психологът изпълнява професионалните си дейности основно самостоятелно, но и съвместно със своя клиент. При определени случаи привлича и други специалисти.
Психологическото подпомагане е процес, който се осъществява поетапно. Ефективността му до голяма степен зависи от умението на психолога да планира и организира дейността, както и от умението да взема адекватни, за конкретния случай, решения при избор на методики за изследване, на подходи, техники и процедури за консултиране, терапия и обучение на клиента.
Дискретността е задължителна – не се допуска достъп на трето лице до събраната от психолога информация за клиента, освен при изрично съгласие от негова страна.
От съществено значение е общокултурното ниво на психолога, тъй като му се налага да установява контакт с хора от различни възрасти, с различни интелектуални възможности, жизнен опит и т.н.
Упражняването на професията поставя високи изисквания по отношение личната отговорност на психолога.
Чуждоезиковата подготовка е особено необходима, тъй като дава възможност за проучване на по-широк кръг специализирана литература.
Какви други качества улесняват упражняването на тази професия?
Полезни при контактите с клиентите са приветливият външен вид, подходящото облекло, ведрото настроение, увереността и самочувствието. Качества като артистичност, естетически усет, знания в областта на изкуството подпомагат провеждането на тренинги и терапии като допринасят за създаване на по-непринудена атмосфера и обстановка. При обработката на данни от изследвания полезни са умения за работа с математически и статистически методи, както и компютърната грамотност.
Какви физически, психически и личностни качества затрудняват или не позволяват практикуването на професията?
Професията не може да се практикува, ако е налице:
– тежко неврологично заболяване, което води до значителни нарушения на двигателната функция;
– тежко психично заболяване;
– открита форма на туберкулоза;
– тежко заболяване на сърдечно-съдовата система;
– абсолютна и практическа двустранна слепота;
– намаление на слуха на двете уши, което не може да се коригира;
– дефекти на говора – аномалии на гласопроизношението, тежко заекване или спазми на говорните органи;
– тежко заболяване на опорно-двигателния апарат;
– тежко увреждане, което пречи на писането.
Неблагоприятни последици за личността на психолога:
Практикуването на тази професия води до определени промени в личността на психолога. Някои са благоприятни като се състоят в развитие и укрепване на изброените по-горе качества. Възможно е обаче да има и негативни промени. Продължителната емоционална натовареност , ежедневният сблъсък със страданието могат да доведат до:
- Повдигане прага на чувствителността като защитна реакция.
- Загуба на собствена идентичност
- Прекалена отдаденост на професионалните проблеми за сметка на личния живот.
- Психически нарушения.
- Клиническа насоченост.
Периодично психологът трябва да оценява своята собствена удовлетвореност от живота и да прави промени в своите професионални и житейски стереотипи.
В случай, че търсите добър психолог в София, може да се свържете с екипа на KeLi Psychological Academy – психолог Лилия Стефанова и психотерапевт Кети Вандова.
Очакваме Ви на посочените данни за контакт!