Проблемите, свързани със семейството или брака, ако има такъв, са съществени и определящи за демографската ситуация, за икономическия растеж и социалната кохезия във всяко едно общество. Тези проблеми засягат едновременно както физическото оцеляване и личностното развитие на всеки човек, така и самосъхранението на народността и идентичността на нацията, което ги поставя като фокус в съвременните социални, социологически, демографски, икономически и други тип изследвания.
От своя страна, семейните форми и институцията семейство търпят съществени промени, в резултат на различни фактори. Тези тенденции са характерни не само за България, но и общо за европейския модел на социално развитие. Спецификата тук е, че проблемите, свързани с промените на семейството у нас са допълнително детерминирани от прехода, който бе осъществен у нас през 90- те години на миналия век, от разрухата на някои изконни социални ценности, от бедността, икономическата конюнктура и маргинализирането на доходите и пр.
Глобални и национални проблеми на семейството и брака
Промените в съвременните семейни структура в страната могат да се обобщят:
- Промените във формите на семеен живот през последните години налагат специално внимание към проблемите на семейството и децата, отглеждани в тях. На фона на демографските процеси на спадаща раждаемост и застаряване на населението все по-значима става целта хората да имат възможност да отгледат и възпитат желания от тях брой деца, на които да осигурят добри материални, образователни и емоционални условия на живот.
- Широко се приема съжителството без брак – 65.7% от хората го приемат. Налице са значими различия между поколенията по всички въпроси, отнасящи се до брака и семейството. Бракът се възприема по-често от по-младите като отживяла институция.
- През 2006 г. 50.8% от живородените деца са извънбрачни. Рушат се семейни ценности и вековни български традиции, предавани от поколение на поколение. Това става в условията на ниска раждаемост, отрицателен естествен прираст и демографска криза в страната и в Европа.
- Засилва се социалната поляризация, при която преобладаващата част от семействата, с глава на семейството майката, живеят на ръба на бедността. Увеличават се детската престъпност и насилието над децата в семейството, задълбочава се дисбалансът на равните възможности между половете.
Причините за тези негативни тенденции са икономически и социални, национални и глобални, обективни и породени от политиките или липсата на такива от страна на държавата по отделните аспекти на проблема. Под сериозен удар са поставени редица социални фондове, базиращи се на солидарността между поколенията. Все по-належаща става необходимостта от оценка, приемане и прилагане на добри практики, доказали ефективността си в други страни – членки на ЕС.
Посочените проблеми в голяма степен са извън контрола на обществото и държавата. Приемането им като обективна даденост, без усилия по преодоляването им, поражда силно безпокойство за бъдещето на българската нация и държава. От своя страна, в глобален план, семействата се сблъскват със следните проблеми:
- на първо място, проблеми в комуникацията между поколенията, базиращи се на появата на интернет, която отдалечи хората от обикновеното общуване;
- на второ място, от повишената мобилност на хората и физическото отдалечаване от родители и близки;
- на трето място, от наличието на демографски проблеми в повечето развити страни;
- на следващо място, от спада в образованието и социалната поляризация в страните от т. нар. Трети свят;
- на следващо място, от изместване на семейството като ценност от други, понякога псевдо ценности- като например кариера, възможности за развлечения, за пътуване и пр
Значение на семейния модел
Семейството като биосоциално обединение е съществен елемент на социалния организъм, специфична социална общност, най-малката социално-психологическа група. То е сложно структурно образувание, социално-битова основа на обществото, лична и социална ценност, важна социокултурна общност, функционираща като първична социализираща среда и първостепенен възпитателен фактор.
В семейната среда преминава по-голяма част от живота и развитието на човека, там основно протича сложният процес на биологично, психично и социално съзряване на детето.
Чрез семейството се реализира непрекъсната смяна и приемственост на поколенията, предаване на социален опит, на ценности и норми на поведение. Семейното възпитание е уникално по съдържателност, интензивност и резултативност, тъй като се основава на сърдечни връзки, осъществява се в естествени условия, непрекъснато и продължително, едновременно обхваща всички страни на изграждащата се личност. Подобряването на възпитанието на децата в семейството като личности и граждани на демократично и хуманно общество е един от важните резерви за усъвършенстването му в социален, икономически, нравствен и културен аспект.
Семейството е едновременно среда за:
- съвместно (брачно и извън брачно) съществуване и консумиране на сексуално удоволствие от мъжа и жената;
- биологично възпроизводство на обществото;
- транслиране на социални ценности;
- възпитание и формиране на подрастващата генерация.
През епохата на модерността неговата функционална дееспособност му осигурява значими позиции и авторитет в социалното пространство, равни на тези на останалите социални институти като училището и църквата.
През постмодерността започва кризата на политическите институции, училището и семейството, която продължава и до днес.
Световните тенденции показват обаче, че те загубват позиции и намаляват авторитета си в обществото. Семейството изпада в криза, при която не може да:
- запази основната си форма на съществуване – брака;
- осъществява транслирането на социалните ценности;
- социализира и духовно да формира подрастващото поколение.
То претърпява фундаментални структурни и функционални трансформации, в резултат на които настъпва промяна във властовата му система и възпроизводителната му функция. Те довеждат до статусния характер на сексуалното консумиране и придружаващото го удоволствие, т. е. семейството все повече се превръща в затворено и непроницаемо за публичният поглед частно, доминирано от интимността, пространство.
Изследвания върху семейството и брака
Актуалността на семейния модел за възпитанието на децата, наред с всички останали посочени функции са определящи при проучвания и изследвания, свързани с развитието на този модел, с равнопоставеността на половете, с начина на отговорност към децата и пр. Впечатление обаче прави, че през последните години, една от основните насоки на изследвания, свързани със семейството, са проведени във връзка с насилието в семейството. Проблеми при тези изследвания са, че съществува определена прикритост и нежелание за предоставяне на данни и информация от респондентите- изследванията показват, че 54 % от анкетираните българи желаят семейството да остане непрозрачна за другите зона.
От друга страна, има индикатори за съществуването на сериозни проблеми в него, предизвикани от неспособността му за самоконтрол и регулация на вътрешно семейните отношения (между съпрузите или съвместно живеещите партньори и между родителите и децата) и от нежеланието му да поеме отговорност за децата, а оттам и за тяхната социализацията и формиране като граждани на обществото.
Основните изводи са, че семейството не може, поради неподготвеност или нежелание, да изпълнява своите социални функции.
Българското семейството е отражение на разпуснатото и все-позволяващо общество, в което са вдигнати нормативните забрани и размити границите между позволеното и непозволеното, правилното и неправилното, доброто и злото, женското и мъжкото. Основните проблеми, които превръщат семейството в конфликтно пространство засягат равноправието, властта и авторитета в него.
В българското семейство равноправието е законово регламентиран принцип на съвместно съществуване, който de facto e най- често нарушаван. Свидетелство за нарушаването му е утвърдилата се през последните години тенденция на насилие в семейството, която най-напред беше уловена чрез социологически изследвания и данните от центровете и асоциациите, борещи се с домашното насилие, а след това и от статистиката на МВР и НСИ.
Те показват, че всяка четвърта жена в България е жертва на насилие в семейството, в което не се прави разграничение между власт и авторитет.
Властта в семейството се постига с прилагането на сила, а не със силата на авторитета Насилниците не са рефлексивни, диалогични и толерантни към различната позиция на своя партньор. Те са авторитарни и безапелационно налагащи своята гледна точка, т. е . власт, без да се интересуват, че това ще доведе до загуба на авторитета им – на „силата, която легитимира прилагането на сила“.
Понастоящем, в преобладаващата част от българските семейства е доминиращ авторитетът на силата. Той се проявява както в отношенията към партньорите, така и в отношенията към по-младите (децата) и по-възрастните (родителите). Авторитетът на силата е показател за криза на авторитета, предизвикваща девиация от традиционните семейни ценностни и девалвация на ценностната измеримост на близкия – друг, който вече се възприема като далечен и чужд.
Битуващият в семейството егоистичен индивидуализъм не признава и не се съобразява с индивидуалната автономност на другите – съпругата (съпруга) и децата. Трудно би се открило друго, подобно на семейното пространство, в което да се проявява такава висока степен на авторитарен нарцисизъм, не позволяващ подялба на лидерството, и на ценностен нихилизъм по отношение на другите в него. Нарцисизмът, като израз на липса на чувствителност и разбиране на другия, води до широкото прилагане на авторитета на силата в отношенията към съпругата или жената, с която се съжителства.
Българската жена не дели статусната позиция с мъжа, който не я възприема като равностойна, а като полифунционално употребяема, задоволяваща най-разнообразни негови потребности: сексуални, репродуктивни (ражда, отглежда и възпитава децата) и икономически (работи и се грижи за семейното домакинство) . Мъжът отрежда на жената ролята на обслужващ го персонал, а не на равнопоставен и равноценен партньор и спътник в живота.
Статистиката показва, че това са обикновено жени с ниско образование, с неотговаряща на съвременните изисквания на пазара на труда професионална квалификация, водеща до ниско заплащане или безработица. Паралелно с тях съществува и противоположният тип на образованите, квалифицирани и с публичен статус в обществото жени (манекенки, актриси, журналист, депутат и различен тип специалисти – лекарк, педагог, икономист и дори юрист), които ръководени от същите мотиви за материална изгода за публичен статус, продължават да живеят с партньори, които системно ги малтретират.
Причините за унизителното положение и роля, която жените изпълняват в семейството трябва да се разглеждат в по-широк план. Те са комплексни – лични и обществени. В по-голямата си част, както вече отбелязахме, те са негативно следствие от патриархалните нагласи, възпитанието и социалните промени в обществото.
Жертвите на патриархалния семеен модел са предимно в провинцията (селата и малките провинциални градчета), където традициите са все още силно действащи и нагласите по отношение на ролята на момичетата и жените в семейството остават силно консервативни.
Патриархалните насилници най-неочаквано получават подкрепа от провежданата официална и неофициална политика на дискриминация на жените в българското общество. Когато жената остава в патриархалният семеен модел, тя продължава да бъде жертва на насилие, защото то се е превърнало в норма на семейните отношения. Самите насилници са израснали в подобни семейства.
Има редица психологическите изследвания, при които е установено, че насилниците принадлежат към низките социални слоеве и към зависимите от алкохол, чиито икономически статус е незавиден.
Родителите са подложени от своите деца на психическо, а ако то се окаже неефективно – и на физическо насилие. Насилието се базира на меркантилната мотивация на пълнолетните деца – притежаваните и обитавани от родителите жилища и недвижими имоти. Ексизстенциално- дълбинното признаване на значимостта на родителя и детето изискват отдаване и жертване на част от времето, интелекта и парите си за да бъдат подкрепени и поддържани в трудни за тях времеви моменти. Семейно насилие, както показват изследванията на психолозите, е следствие от агресивна предразположеност на поведението, върху чието отключване влияние оказват качествата на личността и ситуационният стрес.
Брутализирането на отношенията между генерациите доведе до промяна в конституирането на българското семейство, което започна все повече и повече да се организира на принципа на „договорната привързаност“, широко разпространен в либералните общества. Може да се каже, че нуклеарното семейство започва да губи своя приоритет и да се замества от т.н. „рекомбинантно семейство“, чието конституиране вече не се извършва на основата на доверието . При него, както отбелязва А. Гиденс, „самото доверие става предмет на преговори и сделка, подобно на привързаността и сексуалните отношения“.
При нас можете да откриете семейна и брачна терапия изградена на принципите на когнитивно-поведенческата психотерапия. Тя е изключително подходяща при криза на отношенията- раздяла или развод, при домашно насилие, при влошени взаимоотношения с членове на семейната общност, при усещане, че не се вписваме в семейния колектив. Терапията е пътят към запазване на единството на семейната общност.