Според Международната класификация на болестите – Х ревизия, паническото разстройство (паник атака) или епизодичната пароксизмална (пристъпна) тревожност спада към групата на тревожните разстройства.
То се характеризира с повтарящи се пристъпи на силна тревожност (паника), които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което изглеждат непредсказуеми. Симптомите варират при различните пациенти, но най-често срещаните са: внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство за задушаване, световъртеж и чувства за нереалност (деперсонализация или дереализация). Почти неизменно се срещат вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване.
Отделните пристъпи обикновено продължават няколко минути, а честота им варира в значителна степен. Пациентите в пристъп на паник атака често изпитват нарастващи по интензивност страх и вегетативни симптоми, достигащи своя максимум на върха на пристъпа.
Ако това се случва в определена ситуация – в автобус или сред много хора, пациентът може впоследствие да избягва подобни ситуации. По подобен начин, честите и непредвидими пристъпи на паника водят до чувство на страх от оставане сам или отиване на публични места. Паник атаката често бива последвана от траен страх от нова атака.
За да бъде поставена със сигурност диагнозата “Паническо разстройство”, трябва да са на лице няколко пристъпа с изразена вегетативна тревожност за период от около 1 месец в обстоятелства, където няма обективна опасност, като между пристъпите трябва да има период сравнително свободен от симптоми на тревожност (макар че е честа предварителната тревожност на очакване).
Според други класификации се разграничават основно два типа паническо разстройство – с агорофобия и без агорофобия.
Паническото разстройство с агорофобия се характеризира с настъпване на паническите пристъпи предимно в тълпи, обществени места, пътувания далеч от дома или пътувания сам. В резултат на това се формират трайни страхове от открити пространства, присъствие в големи тълпи от хора, където е затруднено внезапното бягство към сигурно и защитено място (най-често дома), страхове от напускане на дома, влизане в магазини, влакове, автобуси, самолети.
Много от пациентите се ужасяват от мисълта, че могат да колабират на публично място, без да има кой да им помогне в този момент на безпомощност. Липсата на лесно достъпен изход е една от ключовите характеристики на много от агорофобните ситуации. Впоследствие избягването на застрашаващата ситуация се превръща в основен проблем, който може да доведе до сериозна социална изолация.
Единични панически пристъпи могат да се срещнат при различни други видове психични разстройства (депресия, биполярно разстройство, генерализирана тревожност, социална фобия и т.н.), но те са трайна характеристика на основното заболяване. При определени обстоятелства и в определени периоди от живота, епизодични панически пристъпи могат да сполетят и напълно здрави хора, които никога повече да не се повторят, без да се оформя паническо или друго психично разстройство.
Състояния, подобни на паническите атаки биха могли да бъдат регистрирани и при някои соматични страдания, но те нямат характеристиката на класически панически пристъпи.
Персистиращото паническо разстройство има негативен ефект върху почти всички аспекти на ежедневния живот на хората, които имат този проблем – работата, придвижването, интимните, партньорските отношения, себереализацията, социалните контакти, икономическия статус и т.н. Поради това то може да се нареди сред социално значимите разстройства, като придобива смисъла на цивилизационен проблем.
Паническото разстройство е с изразена генетимна компонента и се среща при родственици. Поне половината болни демонстрират изразена непоносимост към кофеин.
Каква е честотата на разпространение на паническо разстройство?
Статистиката показва, че най-общо 15 на всеки 1000 души в общата популация развиват паническо разстройство в даден период от живота си. В различните страни на света тази цифра незначително варира, но като цяло не съществуват значими етнически и расови различия.
Някои от проучванията показват, че на практика в цивилизования свят, всеки трети е имал поне един панически пристъп по някое време от живота си.
Паническото разстройство се среща малко по-често при жени отколкото при мъже, като началото е обикновено в ранната зряла възраст. При мъжете паническото разстройство често е маскирано.
Паническото разстройство е болест на младата възраст, с най-честа изява в ранното трето десетилетие от живота. Преди да се разгърне има оключващи житейски фактори- стресиращи събития, траур и пр.
Какво всъщност се случва с нас, когато имаме панически пристъпи?
За възникването на паническите пристъпи основно съществуват два вида теории – биологични и психологични. Тук ще представим част от психологичните теории, включващи когнитивните модели.
Това, което основно регистрират хората, имащи панически пристъпи, са телесните симптоми и чувството, че животът им е застрашен. Това е и основната причина за търсене на помощ. Повечето хора след първите панически пристъпи са почти напълно убедени, че имат някакава телесна болест или начало на такава, която в краткосрочен или дългосрочен план застрашава живота им (напр. сърдечно-съдово заболяване; инфаркт и т.н.).
Поради това се обръщат към своите лекари и започват продължителни и детайлни изследвания за да установят причината и да започнат незабавно лечение. Обикновено такава непосредствена соматична причина не се открива. Това обаче често води до загуба на доверие в лекарите, засилва неимоверно опасенията и често води до оформяне на интензивни хипохондрични идеи (високо ниво на тревога за здравето), които доминират в ежедневието.
Основните емоции, които се идентифицират по време на паническите пристъпи са: силна тревога, страх, ужас. Основните мисли, които мълниеносно се появяват в главите на хората в тези моменти са: “Умирам!…Губя контрол! Ще полудея! Ще припадна!”. Това кара хората да се чувстват крайно безпомощни и незащитени и да се оптиват да избягват ситуациите, в които са настъпили паническите атаки. Давайки си сметка, че при тези пристъпи са изпитали силен, необоснован и неконтролируем страх, хората започват да се страхуват от самия страх.
По отношение на физиологията – отделят се големи количества адреналин и кортизол, които водят до съответните телесни реакции. Но всичко това се случва, защото пациентът има негативна мисъл. Съвременното схващане на психичните разстройста е, именно схващането, че те са разстройства на мисленето.
Какви са симптомите?
- Тревожност за нещо, най-често неопределено
- Чувство, че нещо лошо ще се случи
- Желание за бягство (свързано с прилив на адреналин)
- Чувство, че губиш контрол, полудяваш, губиш разсъдъка си
- Чувство, че умираш или получаваш инфаркт
- Чувство за нереалистичност, познато като дереализация и деперсонизация
- Промени в сърдечната дейност или пулса – ускорен сърдечен ритъм, палпитации
- Промени в дишането – недостиг на въздух, задух, ускорено дишане, хипервентилация
- Гръдна болка, дискомфорт, чувство на тежест в гърдите (страх, че получаваш инфаркт)
- Замаяност, чувство за припадане (поради ниското кръвно налягане)
- Гадене/ стомашни проблеми
- Изтръпване/ втрисане/ потене
- Слабост в краката
- Топли вълни
- Перманентен световъртеж, залитане, затруднение/неспособност да се върви в права линия или без опора, за която пациентът с паник атака да се придържа (тази форма е позната като нервно-вегетативна вестибулопатия)
При едновременната поява на три или повече симптоми от изброените, може с голяма вероятност да се говори за наличие на паник атака. Многократното повторение на паническите атаки води до „хронифициране“ на състоянието и се обозначава като паническо разстройство.
За да се справим с опасните ситуации, ние хората сме развили т.нар. отговор „бий се или бягай“. Като част от този отговор, когато се сблъскаме с опасна ситуация, тялото ни се мобилизира като изпраща кръв от крайниците (напр. ръцете и краката) към големите мускули, произвеждайки адреналин и увеличавайки сърдечната честота, така че да сме по-добре подготвени да се борим с опасността.
След поне един пристъп на паник атака трябва да изпитате:
- Продължителна загриженост за бъдещи атаки на паника или последствията от тях
- Значителна промяна в поведението, свързано с атаката (например, избягване на стълби)
- Симптомите да не бъдат причинени от вещество или лекарства, или да се дължат на медицинско заболяване
Опции за лечение
Има множество ефективни възможности за лечение на паническо разстройство. Тези опции включват както психологическо/терапевтично лечение, така и медицинско такова.
Психологическа/Терапевтична
Когнитивната поведенческа терапия (КПТ) се счита за златен стандарт за лечение, особено при паническите разстройства. Тя се фокусира върху обучението на клиентите относно техните смущения, идентифицирането и промяната на маладаптивните мисли и страхове, практикуването на релаксация и други стратегии за справяне и подпомагане на клиентите да се изправят пред своите страхове.
Изследванията показват, че КПТ за паническо разстройство е също така ефективна, когато са налични и други съпътстващи заболявания, а ключовият компонент, който я прави такава, е модулът за експозиция („изправи се срещу страховете си“). Огромното мнозинство от изследванията подкрепя дългосрочния успех на КПТ за лечение на паническо разстройство. По принцип емпирично поддържаните лечения, основани на изследвания в психологичната и медицинската област, се препоръчват за лечение на паническо разстройство.