Нека първо си зададем въпроса защо ОКР се класифицира сред тревожните разстройства? Причините са: често свързване на наличните обсесии и компулсии с високо ниво на тревожност; мигновено облекчаване на тревожността при поддаване на вътрешния напор към извършване на компулсивния акт; нерядко присъствие на други, успоредно протичащи тревожни разстройства. Естеството на страховете разграничава ОКР от други тревожни разстройства. Невроизобразителните изследвания и ефективните фармакотерапевтични агенти насочват към тясно локализиран, строго специфични за това разстройство невроанатомични и неврофизиологични изменения.
Обсесивно-компулсивното разстройство е вид тревожно разстройство, което се отличава с наличието на повтарящи се натрапливи мисли, страхове, мании и действия, чиято безсмисленост или нереалистичност човек осъзнава, но въпреки това не е в състояние да контролира.
Тревожността и нервността, пораждащи се от тези мисли, води до спешна необходимост от извършването на определени ритуали, или компулсии. Те се изпълняват в опит за предотвратяване или премахване на завладяващите мисли. Въпреки че ритуалът може временно да намали тревожността, човек го изпълнява отново, когато въпросните мисли се „завърнат“.
Този цикъл на обсесивно-компулсивно разстройство може да прогресира и продължи часове, което значително нарушава нормалните всекидневни дейности.Обикновено то се появява за първи път в детството, юношеството, или началото на зрелостта. Наблюдава се унаследяване от близки родственици.
Какви са симптомите на обсесивно-компулсивно разстройство?
Емоционалното състояние е доминирано от изразено вътрешно напрежение и тревожност; когнитивното- от изразена склонност към съмнения, а волевото от “насилствени” мисли/действия.
Основните характеристики са натрапливите мисли и компулсиите, ритуалите.
Експертите определят следните най-често срещани натрапливи мисли и страхове:
- страх от замърсяване или заразяване с микроби;
- страх от причиняване на вреда на друг човек;
- страх от грешка;
- страх от неудобни и смущаващи ситуации или социално неприемливо поведение;
- страх от лоши или греховни мисли;
- желание за ред, симетрия или точност;
- прекалено чувство на съмнение и необходимост от постоянно успокоение.
Основно компулсиите са свързани с:
- многократно къпане, взимане на душ или измиване на ръцете;
- отказ от ръкуване или докосване на дръжките на вратите;
- многократна проверка – например заключена ли е вратата, изключена ли е печката;
- непрекъснато броене, умствено или на глас, при изпълнение на рутинни задачи;
- постоянно подреждане по определен начин;
- консумация на храни в определен ред;
- повтаряне на специфични думи, фрази или молитви;
- изпълняването на задачи определен брой пъти.
Какво причинява обсесивно-компулсивно разстройство?
Важно тук е наличието на органичен произход на заболяването- първично увреждане на базалните ганглии, редуциран обем на амигдалата, увеличен обем на таламуса. Отдавна е известна връзката на разстройството с редица неврологични увреждания и заболянания.
Изследване установява също връзка между ниските нива на невротрансмитера серотонин и развитието на обсесивно-компулсивно разстройство. Има доказателства, че дисбалансът на серотонина може да се предава от родителите на децата, което означава, че обсесивно-компулсивното разстройство може да бъде онаследено.
Според учените дисбалансът на серотонина засяга областта на мозъка, която се занимава с преценката и планирането, и тази, която обработва съобщенията, свързани с движението на тялото.
Друго проучване открива връзка между определен тип инфекция, причинена от бактериите стрептококи (Streptococcus), и обсесивно-компулсивното разстройство. Според учените, ако инфекцията не се лекува, освен до развитието на тревожното разстройство, може да доведе и до други нарушения при децата.
Съществуват и стресови фактори от околната среда, които могат да предизвикат обсесивно-компулсивно разстройство при хора със склонност към развитие на състоянието. Някои от тях могат да доведат до влошаване на симптомите. Тези фактори включват:
- неправда, злоупотреба;
- житейски промени;
- заболяване;
- загуба на любим човек;
- промени или проблеми, свързани с работата или образованието;
- проблеми във взаимоотношенията.
Лечение на състоянието
Диагностицирането на обсесивно-компулсивно разстройство се провежда от специалист, въз основа на оценка на симптомите на пациента, включително колко време той прекарва в изпълнението на т. нар. ритуал.
Счита се, че най-ефективният подход за лечение на обсесивно-компулсивно разстройство съчетава лекарства с когнитивна поведенческа терапия, като психотерапията НЕ е по-малко ефективна от хапчетата.
Целта на когнитивно-поведенческата терапия е да помогне на страдащите от състоянието за откриването на начини за изправяне срещу страховете и намаляване на тревожността, без извършване на компулсии. Терапията също се фокусира върху намаляване на преувеличеното или натрапливо мислене. Необходими са поне 16 сесии през кратък интервал с последваща програма.
Медикаментозното лечение може да включва трициклични антидепресанти, инхибитори на обратното захващане на серотонина, литиеви соли и др.
При тежки случаи на обсесивно-компулсивно разстройство и при хора, които не отговарят на медикаментозната и поведенческа терапия, може да се използва електроконвулсивна терапия или психохирургия.