Като социални същества, ние хората, сме способодни да се отнасяме по между си по най-различини начини- услужливо, любезно, жестоко, егоистично, нежно, грубо и пр. В зависимост от личните си симпатии към околните, избираме как да се държим. А често пъти тези симпатии се основават именно на харесването ни на даден човек, респективно- не харесването. Години наред много психолози си задават въпросите: “Какво кара хората да се харесват всъщност?”
И най-интересното какво ги кара да се влюбват един в друг? Когато задам тези въпроси на моите приятели чувам съвсем очаквани отговори: хората харесват най-много, тези чиито убеждения и интереси са сходни с техните собствени. Също така харесват компетентните личности и тези, които притежават някои приятни или достойни за възхищение качества, като лоялност, мъдрост и честност. Не на последно място разбира се, харесват тези, които също ги харесват.
Според много психологически изследвания в областта, ние харесваме хора с приятен характер повече от онези, които имат неприятен характер. Предполагам и вие предпочитате лъчезарната усмивка пред темерутския поглед на съседа от шестия етаж, нали? Също така харесваме тези, които се съгласяват с нас, повече от тези, които оспорват всяка наша дума. Изключителна тежест в харесването има и хвалбата. Доказано е, че определено повече харесваме тези, които ни хвалят. За да обощим- ние харесваме хората, чието поведение ни предлага максимална награда на минимална цена.
Интересно наблюдение по повод привличането е прекарването на повече време в съвместна дейност. Когато това се случи, взаимната симпатия на хората се засилва. От къде идва това? Поведението на сътрудничество е само по себе си възнаграждаващо и това произтича от определението му- човекът, който сътрудничи с нас, ни оказва помощ, вслушва се в нашите съвети, споделя нашите отговорности, прави предложения. Ето защо, връзки които започват на работното място, често се оказват сполучливи- първо защото хората имат общи интереси, второ прекарват доста време заедно и трето, обединени са от обща цел. За това, не се оповавайте на народните “мъдрости”, че където си вадим хляба не трябва на вадим друго!
Преди да завършим този кратък обзор по темата за харесването искам да обърна внимание на нещо важно за мен- ефектът на похвалата и услугите. Дейл Карнеги ни съветва да” раздаваме щедро похвали”. Това е разумен съвет, запомнете го! Психологически изследвания доказват, че ние харесваме хората, които ни оценяват положително, много повече, от онези, които ни оценяват отрицателно. Но бъдете внимателни. Ако похвалата е твърде щедра или се очаква ползвателят й да извлече награда изричайки я, може да има по-скоро негативен ефект.
На същото основание изпитваме симпатии към хората, които ни правят услуги. Услугите могат да се смятат за награди и ние сме склонни да харесваме хората, които ни осигуряват този вид награди. Най-общо казано повече харесваме хората, които имат дял в нашата победа. Това означава, че ако работим екипно, отборно с хора и успяваме да постигаме целите си, ние ще ги харесваме повече, отколкото, ако не постигаме с тях добри резултати. Тук също има условие- определено хората не харесват да правят услуги на лица, които могат да извлекат полза от това. Замонете- услугите и похвалите не са универсални награди.
В заключение на всичко казано до тук остава изводът, че харесването също е мисия. В нея можем да се представим блестящо, както и във всяка друга, ако имаме нужните оръжия. Трябва ни опит и щипка знания от експериментите в областта на социалната психология, за да успеем да се превърнем в истински харесвана личност. Защото харизмата е вродена, а харесването…. то е въпрос на умения!