Мотивацията е „моторът“, които задвижва спортистите. Тя присъства както в личния им, така и в професионалния им живот и води към успехи. За професионалния спортист, мотивацията е една значима част от победата. Без наличието на мотивация, навярно много от професионалните спортисти биха се отказали бързо, поради тежестта на тренировките, ограничаването на социалните им контакти и всички други съпътстващи затруднения. Поддържането на висока мотивация е не по-малко значимо от кондиционната тренировка.
Волевата подготовка и мотивацията са тясно свързани с физическата и психологическата подготовка на спортиста. Те представляват целенасочен процес на изграждане и усъвършенстване на спортистите и са система от волевите им качества въз основа на трудностите в тренировъчната и състезателната дейност, с цел успешно участие в борбата за спортна победа.
Има обща и специална мотивациа. Общата мотивация се получава в семейството, училището, т.е. постигат се цели от общ характер. Специалната мотивация е свързана с волевата подготовка при овладяването на определена спортна дисциплина. Двата типа мотивация са тясно свързани помежду си.
Спортната мотивация е част от система от специфични волеви качества. Включва целеустременост, смелост и решителност, въздържаност и самообладание, инди-дуалност и самостоятелност, упоритост и настойчивост. Във всеки спортист има силни и слаби волеви качества, респективно силна и слаба мотивираност. Съществува зависимост между волевите, физическите и техническите качества.
В спортната дейност при отделните дисциплини се срещат и преодоляват различни, специфични трудности. Те са основата на мотивацията на спортистите. Трудностите в спорта са разделени на обективни и субективни, тоест как всеки сам за себе си ги тълкува. Външни и вътрешни, от гледна точка на това дали мотивацията се променя от фактори като средата, например подхвърляния на агитки и пр или от въртешни механизми като самообвиняване например. По степен са малки, средни, големи, максимални. Това е количественото претегляне на проблемите. По известност – очаквани и неочаквани, например една спонтанна травма е тотално неочаквана. По характер – общи и специални.
Трудностите са различни, както в тренировъчния, така и в състезателния период. Точно тези трудности могат да предизвикат демотивация в спортистите и те да изпаднат в ситуации, при които никой не може да им помогне освен самите те. Затова спортистът трябва да бъде подготвен да се справя сам с дадена проблемна ситуация. Някои автори, като Нич, отделят самостоятелното мотивиране от самоконтрола.
Според него основното при самоконтрола е усилието на спортиста да постигне някакво благоприятно влияние върху себе си по свой собствен специфичен начин. Така той се превръща и в субект, и в обект на въздействието. Белег на самоконтрола е и способност да се действа самостоятелно, без чужда помощ. Като се вземат под внимание тези основани аспекти на самоконтрола по-лесно би могло да се разбере всичко онова, което се крие зад наивните приоми на спортиста с цел да повлияе на мотивацията си.
Според концепцията на Нич тренировката за самоконтрол обхваща два главни фактора:
– упражнения за самостоятелна (собствена) мотивация
– упражнения за психорегулация
Целта на тренировката за самостоятелна мотивация е подобряването на целево насочената организация на действията (контрол над намерението). Проблемите тук са много и най-разнообразни, от които по-съществените се отнасят до недостатъчната убеденост за избрания начин на действие, поставянето на нереални цели или прекалена емоционална доза (на спортно арго – така нареченото „пренавиване“). От съществено значение е и силното въздействие и зависимостта от външните фактори.
Ето как изглежда, схематично поставянето на целите:
– Оптимално планиране и програмиране
– Положително формулиране
– Корекция на неподходящи и изучаване на подходящи обяснения за причината на успехите или неуспехите.
Що се отнася до психорегулиращата тренировка, нужно е да бъде възпроизведено оптимално психовегетативно положение (активната контрола). При различни интервюирани спортисти се споменават и засягат следните проблеми на мотивирането:
Недостатъчно мотивиране- съвсем очавкано състояние, обикновено е по време на тежки тренировки или състезания. Много от спортистите не са достатъчно психически подготвени, за да издържат успешно психическото и физическото напрежение в заниманията или дадената спортна проява. Това най-често се случва в периодите с преходен характер към големите тренировъчни натоварвания, както и в интензивните тренировъчни периоди, но с монотонен характер на заниманията.
Случва се и в състезанията с посредствен мащаб и характер /местни, контролни и подготвителни/, както и в състезанията, в които са претърпяни последователни неуспехи.
Ето и някои типични отговори в това отношение на интервюираните:
„В преходния период обикновено ми липсва вярната тренировъчна нагласа“.
„При маловажни състезания се напрягам само дотолкова, доколкото е необходимо да го завърша що годе прилично“.
„Когато в тренировката трябва да правя едно и също нещо много пъти подред, това не ми доставя удоволствие, не може да ме мобилизира да напрегна достатъчно силите си“.
„Когато загубим няколко мача подред, настроението ми пада под нулата и нямам желание нито за игра, нито за мобилизация“.
Пресилено мотивиране- „пренавиване“. Това е неблагоприятна ескалация на мотивацията поради прекомерно силно желание за успешно представяне или победа, свързано с обичайната безусловност в подбора на средствата за постигането на дадена цел, съпроводена с еуфорично настроение. Най-често се случва при много важни състезания, при висока вьзбудимост или след големи успехи.
Колебания в мотивацията- много често, в дадени, ситуации под влияние на външни и вътрешни фактори спортистите проявяват силни колебания в мотивирането си. Това сочи и нашият опит, в който се откровяват следните отговори: „В състезанията се напрягам много повече“ и пр подобни, но в същата семантика.
Самостоятелни субективни оценки на проблемите. Спортистите често прилагат когнитивно ориентираните техники на самомотивирането. Опитват със самостоятелни изчисления, лично поставяне на цели и самоподкрепа, да повлият на актуалното си положение на мотивация.
При възникнали проблемни ситуации често състезателите се мотивират като си представят своите положителни способности.
Като примери: „Човече, ти можеш повече!“. „Това ще постигнеш лесно!“. „Разчитам на солидната си подготовка!“. „Разчитам на превъзходната си техника!“. „Аз си казвам: „Това можеш да го направиш много добре!“. „Аз си мисля и съм убеден, че съм един добър скиор!“. „Знам, че при подобна ситуация вече съм печелил победи!“
Голяма възможност за мотивиране чрез конгнитивните процеси се крие и в представянето на конкретни тренировъчни и състезателни цели, които са реализирани. Това се вижда и от нашите интервюта: „Аз исках да подобря кондицията си и успях да го сторя!“. „Представям си как стоя на стълбичката на победителите“. „Мисля си, че искам да победя на всяка цена“. „Искам да подобря техниката си“. „Искам да покажа на другите истинските си възможности“. „Мога да стигна върха само с интензивни тренировки“.
В зависимост от промените в обстановката или създали се нови ситуации по време на тренировка и състезание, логично е да се формират и нови цели в мотивацията /вариации на целите, смяна на целите/. Ето какво се споделя от спортистите в такива случаи: „Тогава си поставям друга цел“. „Поставям си по-близка цел“. „Работя с междинни цели, които мога да постигна“. „Понякога променям и равнището на изискванията си, ако не мога да достигна предварително поставената цел“. „Прехвърлям се на друга цел“. „Поставям си няколко нови цели, за да мога да достигна поне до една от тях“.
Някои спортисти се мотивират с оглед реализирането на глобална цел („Искам да бъда най-добрият“), други се стимулират с нещо по-конкретно и по-бързо достижимо („Искам да подобря стартовата си техника“), макар и краткотрайно („Днес искам да спечеля“). Често сме свидетели на насочване и към подълготрайни цели и намерения („На следващата олимпиада искам да спечеля медал“).
Съществуват различни прийоми за самоподкрепа. Тук може да се разбира и материално (да си направи сам някаква покупка), и морално самоподкрепяне (простор на чувствата за удовлетвореност от постигнатото). Самокритичността може също така да бъде мотивиращ фактор, тъй като субектът в такива случаи анализира по-задълбочено причините за неуспеха или за посредственото си представяне. Ето няколко примера и в това отношение: „Тогава правя покупка на нещо, което съм си пожелал от известно време“. „Тогава си казвам: „Много добре го направи!“. „Просто връх!“. „Казвам си: „Можеш да се гордееш с това!“. „Доволен съм от постижението си“. „Казвам си: „Много добре!“.
В някои по-особени проблемни ситуации спортистите се самоподкрепят като мислят и за последващите си планове: „Тогава си мисля за нещо хубаво, което ще направя по-късно“. „Тогава си мисля, че мога да бъда горд със себе си“. „Представям си, че по-късно ще мога да си позволя нещо“.
Антиципиране на чужда подкрепа- често пъти мотивирането става и чрез мисловно изпреварване на чуждата подкрепа /антиципиране на чужда подкрепа/. „Тогава си мисля за премията“. „Мисля си за възнаграждението – пътуване до южна Америка“. „Мисля си за моята стипендия, която не искам да загубя“. „Мисля си за място в националния отбор“ . „Представям си как пресата ме хвали“.
Състезание със себе си е друга техника, която някои спортисти прилагат успешно. Вътрешният механизъм е прост: да организираш състезание със самия себе си като поставиш на централно място собственото си представяне в дадено състезание и съпоставиш моментните си постижения срещу по-високи, които трябва да се реализират в определен момент. „Тогава се опитвам да постигна възможния максимум на резултатите си“. „Тогава се боря сам със себе си“. „Опитвам да се победя сам“. „Поставям си цел, която искам да постигна“. „Опитвам да подобря собствения си рекорд“.
Според Де Харис значение за повишаване на самоотговорността имат следните неща: реални цели; да познаваш слабите и силните места и черти на характера си; да имаш доверие в постъпките си; да се направи всичко възможно за постигането на целта; да си дадеш сметка за последиците; да се поеме отговорност и за другите от отбора.
Преди всичко необходимо е и треньорите, и спортистите да оценяват голямата роля на психологическата подготовка за успешното изпълнение на тренировъчните програми, представянето в състезанията и реализиране на високи спортни резултати. В този смисъл самостоятелният начин за мотивиране – като мощно средство за постигане на благоприятен психологически климат, играе решаваща роля.
Затова треньорите трябва да познават отблизо и проблематиката, и механизмите, и чисто практическите прийоми за нейното реализиране, за да могат правилно да насочват своите възпитаници в тази насока, което ще улеснява и тяхната спортно-педагогическа задача, ще ги разтоварва до най-голяма степен от толкова често изпречващите си неблагоприятни фактори, като страх от високи тренировъчни натоварвания, страх от травми, страх от противника, утежнена от външни влияния обстановка за тренировки или състезания и пр.
Спортистите на свой ред трябва да овладеят достатъчно широк репертоар от прийоми за самостоятелна мотивация, за да могат да се справят с всяка новосъздадена ситуация на спортния терен, когато то останат сами срещу неумолимия бяг на времето, километрите пред тях и амбициозния съперник. Разбира се както тренировъчният процес, така и подходите и начините за осъществяването на самостоятелната мотивация подлежат на постоянно усъвършенствуване и трябва да бъдат допълвани с редица други педагогически, организационни и материално-технически мерки за оформянето на комплексния тренировъчен план.
Не на последно място остава важността от това, в спортната подготовка да присъстват и квалифицарани психолози и психотарапевти, защото те са хората, които могат да подкрепат ефективно и съзнателно съсезателите. Чрез когнитивно-поведенческа психотерапия могат да се решат редица спортни затруднения, да се повишат личностните силни страни и да се минимализират слабите качества.