Митове за антидепресантите


Последните години усилено се говори за антидепресантите- ту стават много популярни, ту пък славата им е опорочена от някой нов и “сериозен” страничен ефект. Някакси тези лекарства се превърнаха в мит, за който всеки има становище. Обгърнати в мистерия и неяснота, те продължават да всяват страх сред голяма част от хората по света. Поради тази причина реших да ви разясня някои интересни факти за тях и да разруша най-популярните митове за приема им.

Мит №1: “Ако пия това лекарство няма да бъда истинският си Аз. Ще се държа странно и ще се чувствам необичайно.”

Това е една от абсолютните заблуди за приема на антидепресанти. Безпорен е факта, че ще елеминират депресията ви, но категорично не биха допринесли за анормално повишаване на настроението ви. В действителност голяма част от пациентите споделят, че се чувстват много повече себе си след приема на медикамента.

Мит №2: “Тези лекарства са изключително опасни”.

Погрешно. Ако по време на према на антидепресантите поддържате контакт с лекаря си и той следи състоянието ви, няма от какво да се притеснявате. Нежеланите реакции са редки, а дори и да присъстват, бързо отшумяват. В действителност антидепресантите са много по-безопасни, отколкото самата депресия. Трябва да сме наясно, че депресията, ако остане нелекувана, убива…чрез самоубийство! Това не означава обаче, че трябва да сте невнимателни с приема на което и да е лекарство. Винаги трябва да се образовате за взаимодействия и опасни последствия.

Мит №3: “Страничните ефекти ще са нетърпими”.

Не! Страничните ефекти са леки и могат да станат почти незабележими, чрез правилно определяне на дозата. Ако все пак се чувствате некомфортно, винаги можете да го обсъдите с лекаря си и да преминете към друго лекарство, с по-малко странични ефекти. Нека не забравяме, че и нелекуваната деприсея има много “странични ефекти”. Сред тях са намаляване или увеличаване на апетита, отпадналост, безсъние, загуба на интерес към секса и пр. Ако реагирате благоприятно на някой антидепресант, тези “странични ефекти” ще изчезнат.

Мит №4: “Ще се пристрастя към антидепресанта като наркоманите на улицата”.

Погрешно! За разлика от сънотворните, опиатите, барбитуратите и леките транквиланти (бензодиазепините), потенциалът към пристрастяване към антидепресантите е изключително малък. Когато медикаментът веднъж започне да действа, няма да имате нужда от увеличаване на дозата. Ако по време на приема на медикамента се прави и терапия, рисковете от рецидив значително намаляват. Когато дойде време за спирането му, това е желателно да се направи поетапно, по схема създадена от лекуващия лекар. Когато медикаментът се спира постепенно, това съвсем свежда до минимум риска от рецидив. Бъдете уверени, че антидепресантите категорично НЕ водят до пристрастяване.

Мит №5: “Няма да си взимам психиатричното лекарство, защото това ще означава, че съм луд”.

Това е много подвеждащо. Антидепресантите се изписват при депресия, а не при “лудост”! Когато лекар ви изпише антидепресант той е уверен, че имате проблеми с настроението си и категорично не смята, че вие сте луди. Лудост е обаче да отказвате приема му, когато с отказа си може да си навлечете много по-големи неприятонсти и страдание. Парадоксалното е, че с антидепресанта много бързо може да се почувствате нормални.

Мит №6: “Срамно е да се налага да взимам хапчета”.

Категорично НЕ е срамно. Факт е, че има моменти, в които се налага приема на антидепресанти, за да съкратим периода на страдание и да си помогнем много по-бързо. Наистина ли има смисъл да унивате и да страдате безкрайно, настоявайки, че трябва да се справите сами без лекарста? Антидепресантите могат да ускорят естествения процес на оздравяване.

Мит №7: “Ще загубя стойността си в очите на хората около мен, ако приемам антидепресанти”.

Тотално нереалистичен страх! Реално другите хора няма от къде да знаят, че приемате антидепресант, освен ако вие сами не им кажете. Също така, ако някой е истински загрижен за вас, той ще се почувства облекчен, че взимате мерки, за да елиминрате болезненото си разстройство на настроението.

Мит №8: “Обречен съм да изляза от контрол и взимайки антидепресант да се самоубия”.

Не можем да отречем, че някои от антидепресантите имат летален потенциал, ако се предозират или комбинират с други медикаменти, но това не би трябвало да е проблем, ако предварително обсъдите всичките си притеснения с лекуващия си лекар. Ако имате силни, постоянни суицидни мисли би било добре да разполагате само с дозите за ден-два от антидепресанта. Не забравяйте, че когато медикаментът започне да действа, мислите за самоубийство рязко ще намалеят и накрая ще изчезнат.

Мит №9: “Моите проблеми са безнадеждни, така че никое лекарство няма да ми помогне”.

Тук говори вашата депресия, а не реалността. Безнадежността е един от често срещаните симтопми на депресията, който е ужасен. Дължи се на когнитивно изкривяване. Като цяло има много и различни когнитивни изкривявания, поради което би било добре медикаментозното лечение да се комбинира с терапия. По този начин пациентът постепенно осъзнава къде греши. Факт е, че лекарствата действат и няма понятие като безнадежност.

Мит №10: “Всеки може да приема антидепресант”.

Повечето хора могат да приемат антидепресант, но компетентното медицинско наблюдение е задължително. Необходими са специални мерки и наблюдение, ако страдате от епилепсия, сърдечносъдово или бъбречно заболяване, хипертония или определни други заболявания. При много малките и възрастни пациенти някои медикаменти трябва да се избягват. Също така, ако взимате други лекарства задължително се прави проверка за възможни взаимодействия. Не правете опити сами да си предписвате и дозиерате антидепресантите.

Това е кратък обзор по иначе неизчерпаемата тема за антидепресантите. Бъдете предпазливи при прима на каквито и да е лекарства. Четете и се интересувайте от листовките и поддържайте контакт с лекуващия си лекар. Ако след статията са ви изникнали други въпроси, ние с радост ще ви отговорим на тях. Успех! И не забравяйте – хапчетата спасяват животи!

ИСКАТЕ ДА ЗАПАЗИТЕ ЧАС?

Работно време: От 10:00 до 20:00 часа без почивен ден