Най-оспорваната битка “Медикаменти срещу Психотерапия” при лечението на паническо разстройство
Животът на модерния човек е толкова напрегнат- удължено работно време, по-малко часове за сън, все повече отговорности и все по-малко разбиране от околните. Да, да бъдеш успяващ индивид днес, е истинско предизвикателство. Всичкото това напрежение дава своето отражение върху нашето здраве- психично и физиологично. Паническото разстройство, както споменахме в предишната статия, е състояние, което се предизвиква в момент на тотално физическо изтощение или тежка психическа травма. Често двете неща се комбинират- умората и притесненията, и отключват първите симптоми на паник атаките. Една от най-дискутираните теми днес е как да овладеем коварното състояние- с медикаменти или посредством психотерапия? Този въпрос измъчва редица именити психолози и психиатри вече няколко десетилетия подред.
Нека започна с това, че аз съм много взискателна от гледна точка на очакванията ми за антидепресантите. Вярвам, че антидепресантът трябва да има видим и дълбок ефект, за да оправдава дълговременния си прием. Този ефект би следвало да се наблюдава както от самия пациент, така и от близките му хора. За да бъде реалистична оценката на настроението аз препоръчвам попълването на надежден тест, като например Списъкът за проверка на депресията на Бърнс ( Burns Depression Cheklist, BDC). По този начин дори сам пациентът може да отчете своето подобрение и евентуално да обсъди с психиатър възможността за плацебо ефект.
Мога да кажа, че процентно подобрение на настроението от 30-40% би могло да се класифицира и като плацебо ефект. Вероятно сега ще се кажете, че 40% промяна в настроението ви звучи прекрасно и е така, всяко подобрение е желано. Но антидипресантът, като лекарство, би следвало да доведе до пълно възстановяване,а не просто до някакво подобрение, нали така? Следователно за мен, ако антидепресантът не постига целта си след разумно дълъг период от време, смятам че би било разумно да се замислите за преминаване към друг антидепресант или към терапевтичен подход. Не забравяйте, че антидепресантите имат дълг период на натрупване в организма и трябва да мине време ( минимум 20 дни), за да започнат да ви действат.
Когато говорим за прием на лекерства бих искала да акцентирам върху това, че е желателно да се спрете на един медикамент, предписан ви от психиатър, а не да опитвате комбинация от лекарства. Защо? Когато медикаментът е един имате възможност да разберете точно как ви дейста- странични ефекти, положителни ефекти и пр. Ако е комбинация от няколко препарата как можете да бъдете сигурни от кой се чувствате не добре или поне не достатъчно добре? Също така не трябва да пропускаме възможността от химически взаимодействия между тях.
Ако антидепресантът се е оказал правилния за вас, той ще доведе до пълното ви възстановяване. Когато този момент настъпи е редно да се започне постепенно намаляване на дозата на медикамента, а не да оствате на него до живот. Ако действително сте се възстановили то вие ще продължите да се чувствате добре и след спирането му, особено когато то е консултирано с лекуващия лекар. Тук възниква и въпросът за рецидивите и възможни ли са те. Някои психиатри, за да ги избегнат препоръчват доживотен прием на медикамента на пациентите, но аз смятам, че именно тук идва ролята на когнитивната терапия.
Психотерапията не веднъж е доказала своята ефективност в овладяването на различни психични разстройства. Но нека акцентът тук да падне върху когнитивната терапия. Когнитивната терапия е краткосрочна терапия, насочена към промяна на дисфункционалното мислене и поведение, към решаване на настоящия проблем. При този вид терапия се поставя акцент върху предпазването от повторна поява на оплакването. Редица изследвания са сравнявали ефективността на лечението с антидепресанти с когнитивната терапия. Като цяло тези изследвания сочат, че по време на остра фаза на лечението, когато пациентите за пръв път търсят лечение на проблемите си- депресия, тревожност, обсесии и пр. , и двете терапии работят доста добре.
Няколко дългасрочни изследвания сочат обаче разликата- пацинтите, които са взимали антидепресанти и са провеждали психотерапия остават недепресирани по-дълго, отколкото пациентите, които са взимали само медикамент. Терапията учи хората да реагират по най-правилния начин, създава им нови готови стратигии, научава ги на множество инструменти за справяне с проблемите, за да могат в бъдеще да овладяват нови кризисни момнти. Психотерапията действително има своя невероятен ефект върху клиентите. Но нека не забравяме, че някои състояния изискват медикаментозно овловядаване. Дори и поническото разстройство, което е изключително мъчително преживяване.
Така най-общо казано, драматичният ефект идва, когато психотерапията се съчетае с медикаментозното лечение. Само антидепресантите не са добро решение, защото когато настъпи време за спирането им е възможен рецидив, който пациентът, без да има нужните умения- чисто когнитивни, е възможно да не успее да преодолее и да се наложи връщане към препарата. Само психотерапията също не е добър вариант при тежките психични състояния, които дават и физиологични промени- например инсомния, пристъпи на паника и пр. За това според мен правилния подход е комбинираният такъв. Психотерапията дава понякога и по-добри резултати отколкото медикаментите, но за това е важна преценката на психиатър и психолог.
В заключение на всичко казано до тук, бъдете отговорни за собственото си здраве. Доверявайте се на квалифицирани специалисти и се погрижете както за физиологичното си състояние с правилните антидепресанти, така и за психичното с правилния подбор на терапия. Според мен когнитивно-поведенческата психотерапия дава забележителни резултати, а именно от това са нуждае всеки човек, изпаднал в житейски катаклизъм. Не губете надежда и се борете- за здравето си във всички насоки.
Автор: Лилия Стефанова