Тези от Вас, които ме познават лично, знаят, че никак не обичам да пиша. Не защото не виждам смисъл в това, а защото искам активно да го живея този живот. Не тук, пред белия лист, пред компютъра или пред някой диктофон, а там, на вън, между хората, ароматите и реалните усещания. Но ето, че и този момент дойде. Искам да Ви разкажа моята гледна точка по въпроса за любовта, партньорските взаимоотношения и семейството. Мотивацията ми за това съвсем естествено идва от нещо лично, което преживях през последните няколко години от живота си.
Ще започна с това, че всичко, което ще прочетете тук е строго субективно. Не целя да Ви убеждавам в някаква теория, не искам да ви карам да вярвате в каквото и да било, а просто да ви предам частица от моя опит.
В годините на моето израстване като личност и жена, мога да кажа, че съм имала само положителен опит във взаимоотношенията ми с противоположния пол. Първата ми любов, първия допир с интимността, беше красив, хармоничен и запомнящ се епизод, който продължи около две години, което за тийнейджърството се водеше сериозна връзка. Любов имаше, онази, която не осъзнаваме, защото никога преди това не сме изпитвали. Имахме много еднаквост – родени на един и същи ден, месец, година, с имена на цветя, с близки по професии родители и пр и пр. С порастването ни и изборите за университети, които направихме, по естествен път тази връзка приключи. Но остана приятелство, което е факт и днес. Остана и добрата основа, върху която можех да градя отношения и наистина да осмисля любовта. Нямаше психически травми, нямаше обиди и стрес, просто едно добро начало, за което благодаря на Бог и Вселената.
След този житейски период, дойде моментът на онази вече по-зряла любов, в която някак си вече знаех коя искам да бъда и какво ще ме води в живота. Учех, работех и имах също така прекрасни взаимоотношения. В тях седеше идеята за семейство и деца. Не казвам, че не съм ги искала, но не и тогава. Беше ми хубаво да се развивам и исках повече от всичко добра житейска реализация, а не зависимост, от липсата на образование и деца, за които да съм разколебана мога ли да се грижа сама. Както се досещате вече, това сложи и краят на тази ера. Имаше любов, имаше и смисъл, но някак си не беше точният мой момент, спрямо неговия. Приятелство остана, но толкова далечно, че от тогава да сега се чуваме два пъти в годината – да си честитим рождените дни. Толкова.
Животът на големите хора, тъкмо беше започнал да ме доминира, слагайки пласт по пласт върху мен отговорности, когато случайно, в университета срещнах мъж, който ме привлече моментално. Прозаично и наивно ще ви прозвучи, но това беше онази сладникава любов от пръв поглед, която ни завладява, пленява, подлудява и просто не искаме да свършва никога. Не свърши цели 11 години в буен интензитет. През тях доста мислих по темата какво означава да обичаме – да се оженим и да имаме деца или да правим страхотни неща заедно, да пътуваме, да се развиваме професионално, да бъдем най-добрите и верни приятели и партньори един за друг? И днес не мога да ви кажа, но зная със сигурност, че ако е такава любов, всичко си струва.
И имането и нямането ни дават по много. В тези взаимоотношения категорично се убедих, че любовта може да ни подлуди, но и именно тя може да е катализатор за прекрасни и положителни промени. Благодарение на тях аз станах психолог и сега ви пиша тези неща през призмата и на професионалната ми експертиза. Факт е, че не се стигна до брак, нито до деца, но пък личностното ми израстване се дължи именно на тези събития, или по-скоро тяхната липса.
Вече 16 години след първата ни среща, бих казала, че сме подобрени версии на себе си и сме истински приятели. От тези, които знаеш, че никога и за нищо на света не биха те предали, а това е доста скъпо. Може би по-скъпо и от любовта. Защото любовта, читателю, е много флуидна, крехка, много хормонално обусловена и за съжаление доста нестабилна като конструкт. Но мисля си, че може да бъде добра основа за надграждане на по-стабилни фундаменти, като гореспоменатите.
След един дълъг и ярък епизод, заел по-голямата съзнателна част от живота ми, дойде именно причината да седя и да пиша тези редове. Последните три години имах възможност да преживея нещо ново, диаметрално противоположно и даващо ми поводи за друг тип размисли и страсти. Взаимоотношения, които ме изпълниха със съмнения и подозрения за съществуването на любов и нейната проекция. Навярно няма читател, който да не е преживял лъжи в личен план и да не е страдал безутешно след тях. Нещо подобно се случи и с мен, но с помощ от Веселената да разбирам и научавам всичко, преди да съм пострадала сериозно. Ето тук идва и същината на въпроса- мит или реалност е любовта в съвременния свят?
Бих отговорила много просто – зависи на кого ще попаднете. Дори не зависи толкова от Вас самите. Аз навярно съм се променила, минавайки от младостта към зрелостта, но не чак толкова драматично, че да стигна от една крайност в друга. Все пак ние оставаме същите личности, имаме сходни ценности и вярвания, сходно поведение, моралът ни остава що годе същият, но факт е, че преживяваме много различни събития в любовен аспект. Това за мен означава само едно- има любов, реалност е, но е късмет да я откриете в човека, към който се движите.
Какво означава това? Понякога ние избираме хора, защото сме привлечени от тях визуално, или пък ни привличат нещата, които чуваме, напасваме се в травми, в желания, правим проекции. Но често пъти причината за това влечение са манипулативни способи, които човекът е приложил върху нас, с цел задоволяване на неговото его или постигане на лична изгода. В този ред на мисли, ние се опитваме да стъпим върху флуидната любов, често изпитвана от нас, за я получим и от другия, но уви – той не я изпитва, или не иска да ни я даде или пък не може да ни я даде и ни дава нещо друго- не любов. Това от своя страна води до разочарования и често пъти до де мотивация да търсим отново връзка и любов.
Това е грешка! Истината е, че любовта съществува и тя движи света. Но тя е код, който наподобява спортния тотализатор. Пускате Вашия във Вселената и очаквате да се падне същия и в другия човек. Ще се падне, но веднъж, два пъти. Не може да очакваме всеки път съвпадения. Понякога ще има една, две, три цифри, които са същите, но другите ще остават различни, друг път нищо няма да се пасне, в трети случаи някой просто няма да е пуснал фиша. Всичко това не превръща любовта в мит, а в късмет. А късметът не винаги е на наша страна. И в това няма нищо лошо, читателю.
В заключение на всичко казано до тук, за да не ставам отегчителна, искам да ви поощря да търсите любов. Дори и малки съвпадения имат смисъл в търсенето на истината, на правилния за вас човек, на верния код. В реалността ще имате това, което първо сте проектирали в съзнанието си. Аз към този момент от моя живот съм си поставила единственият код- този, който ще даде смисъл на живота ми.
Не зная кога ще го намеря и какво ще трябва да преживея, но не изпитвам страх, а само надежда. Защото всичко в този живот е дуалност – денят е следван от нощта, доброто от злото, топлото от студеното и любовта от не любов. От вас зависи как ще гледате на живота си – като нещо прекрасно, процес, в който се учите или като на изпитание, в което се борите за оцеляване. Повярвайте, читатели и нека бъде. Не забравяйте, че това, което в момента преживявате е същото, което и много други живеят.
Любов…. Или пък не любов!