Как да се преборим с домашното насилие?

Психологът Лилия Стефанова с актуален коментар по темата как да се преборим с домашното насилие, пред популярната българска медия “Марица”.

Какво кара един човек да извършва издевателства, като Георги в Стара Загора, или да убива, като случаите в Цалапица или Лозен?

Това е патологична промяна в поведението. Това е болестно изменение. Говоря и за трите случая. Предполагам, с насилника и убийците ще работят специалисти, за да установят точния вид заболяване. Но един психически здрав човек не може да го извърши, каквото и да е преживял. Всеки от нас е ревнувал, изоставяни сме, вероятно са ни изневерявали, но не сме стигали до подобни крайности. Човек за да посегне, значи не е добре.

Някъде към 30 процента от жените в семейна среда. Но под домашно насилие не се разбира само физическо, а също така и вербално, и психическо. Те не бива да бъдат подценявани.

Какъв процент от българските жени са ставали обект на домашно насилие?

Какъв е най-често профилът на насилника и на насилваната жена?

Насилникът най-често сам е преживял тормоз по време на детството си. Най-често това е допълнено с употреба на алкохол и наркотици. Като цяло това са мъже, които не са достатъчно успешни в кариерите си. Поне по личните ми наблюдения. Не че няма и успешно реализирани в живота насилници, но са категорично по-малко. Насилникът често не е осигурен добре финансово, което допълнително го провокира към крайности.
Колкото до профила на жената, която най-често страда от домашно насилие - тя има ниска самооценка, не е уверена в себе си. Най-често са избягали рано от семействата си заради насилник баща, рано са се омъжили. За съжаление, преходът никак не е труден – да намерят съпруг, който е олицетворение на бащата насилник. И да попаднат отново в същата обстановка.

Ужасно! Защо така се получава?

Защото припознаваме поведенческите модели и дори когато са негативни, те са ни познати и носят някакъв вид комфорт. Жената още в началото вижда сигнали, че най-вероятно мъжът до нея, рано или късно, ще прояви агресия, но въпреки това тя я силно привлечена сексуално към насилника си. И тук е „бъгът“. Най-вероятно са наясно, че може да ескалира насилие, но въпреки това остават до мъжа. Не си тръгват! По-страшното е, че когато домашното насилие вече стане факт, те пак не си тръгват. Много рядко го правят след първия шамар. Самозалъгват се – това няма да се повтори, той ме обича, не го е искал.

Какъв е вашият съвет – да потърсят помощ веднага след първия шамар?

Няма какво да търсят помощ, а направо да си тръгват. Тези хора много трудно се променят, особено с напредването на годините. Поведението на едно дете вероятно може да бъде моделирано. Но един мъж на 40 години какво да му променяш! Това са напълно формирани конструкции.

Как една жена, търсеща връзка, да улови първите признаци, че излиза на кафе с насилник, преди да са скочили в нещо по-сериозно?

Аз лично съветвам да заявяваш, че имаш приятели, приятелки, семейство. Че често пътуваш по женски. И да видиш реакцията. Също така да следиш дали човекът отсреща от самото начало проявява интерес към телефона ти - кой ти пише, защо ти пише…Това са ранните сигнали. Човек трябва да бъде изключително нащрек, когато го види без предупреждение пред входа, в който живее. Той ще се опита да те убеди как е искал да те изненада, но всъщност следи с кого и кога се прибираш. Това го правят и мъже, и жени. Седят и те чакат, но лъжат: „О, исках да те изненадам и зарадвам“. После отърваване няма.

А има ли вече по-често случаи на насилие над мъже?

Има. То по-скоро е психическо – задават се реки от въпроси, има тръшкане и реване, когато поискаш да излезеш с приятели. Един вид обсебване да бъде навсякъде с мъжа. Виждала съм и по-тежки случаи, на отравяне, като жената сипва разни вещества в храната.

В случая с Дебора насилникът Георги е едва на 24 години, но пък за тази млада възраст има вече дете и развод.

Плюс предишни случаи на насилие. За съжаление, когато отсъстват здравите родителски модели, човек няма тази опора, няма с кого да си поговори. Това е валидно и при жените, които раждат на по 16-17 години. Нямат доверителна връзка с родителите. По-младият човек има по-нездрава психика и е склонен да изпада в крайности.

В този смисъл семейството трябва ли да позволява на едно 18-годишно момиче да работи като сервитьорка в нощен клуб, защото знаем какво опасности дебнат там, а то е още дете?

Разбира се, че е дете, психиката се развива до 25-годишна възраст. За съжаление, хората в България не са в най-добро финансово състояние и търсят доходи дори в не най-приятните места за работа. От друга страна, по-малкият град не предлага кой знае колко възможности, особено когато нямаш образование и квалификация. Какво да работи човек на 18 години! Дай боже, всяко семейство да има възможност да издържа децата си, докато сами стартират кариерите си. Но невинаги е така.

Добре, а какъв модел на поведение копират две деца на 19 години, които помагат да бъде заровен убитият Димитър? Да не се окаже и друго, но нека изчакаме следствието.

Ако те са само помагачи, предполагам, че са го направили за финансова облага. Не че това е поведение в норма. Не, не е! Пак стигаме до фундаментални потребности. Когато човек е гладен, няма нормален достъп до пари, поведението му може да стигне всякакви граници. Има един фундаментален труд „Корени на злото“. Там е описано точно как човек може да носи злото в себе си, но да не го развие. Попадне ли обаче в много лоша среда, бъде ли докаран до границата на психическите си сили, може да прояви изключителна жестокост. Описани са подобни случаи от Втората световна война – много доктори са излизали на фронта и са убивали. Въпреки че преди това са спасявали животи. Всеки може да бъде много лош, въпрос на среда и на стимули от тази среда. Вероятно въпросните момчета са били изложени на подобни стимули. Говорим и за заплахи, и за обещания за пари, и за семейна среда. Не може да си представим колко деца израстват, без да познават любовта на семейството. И това е валидно за всеки един от трагичните случаи през последните дни.

Това е обяснението и за двамата убийци – от Лозен и от Цалапица?

Със сигурност човешкото поведение в световен мащаб надскача нормалността по отношение на насилие. Убиецът вероятно очаква, че това нещо трябва да се случи, и очакваното надхвърля реалността. Едва ли не – ако не се случи, пак трябва да го убиеш този човек. Най-вероятно и за други неща той има неточна оценка. Може някой да те настъпи в трамвая и ти да решиш, че е злонамерено и трябва да го пребиеш. Това са психопатни наклонности. Понякога не са нужни сложни финансови или любовни отношения. Помните защо застреляха колегата психолог – заради една забележка. Психопатното поведение може да се активира от невинен повод.

Много ли са тези психопати сред нас?

Не са малко. Свободният пазар на различните вещества, ако щете и алкохол, засилва опасността от тях. Дори здрав човек, ако няколко години поред употребява от тях, може да стигне до крайно състояние. И то на всякаква възраст.

Големият град ли ражда повече психопати, или ги има и в дълбоката провинция?

Няма връзка. Психопатите се раждат навсякъде и всичко може да ги активира. Какво толкова прави един човек в малък град! Скуката също е описана като психическо разстройство. Има описани случаи в малки населени места в Америка – хора убиват от скука.

Поне малко променя ли се в положителна посока мъжкото мислене на българина, че жената трябва да е „бременна и до печката“?

Искрено се надявам, но отговорът няма как да е еднозначен и ще заложа на 50 на 50. Ето, мъжът до мен е против тези неща, познавайки ме. Опитвам се да се обграждам с напредничави хора като мислене. Но в работата срещам и от другите. За тях жената няма право на мнение, на кариера, да е самостоятелна, въобще, да живее живота си.

Източник: marica.bg