Инсомнията е понятие с многопластово разбиране, за което липсва строга дефиниция. Поради това с него се обозначават различни, предимно субективни симптоми. Понятието инсомния обхваща основно три групи оплаквания, които споделят пациентите:
- нарушения, свързани със заспиване,
- нарушения, явяващи се по време на сън и
- „лош сън” (краткотраен или неносещ отмора сън с лошо качество)
Често оплакванията на пациентите са от субективен характер и изискват задълбочен анализ и правилно подреждане. Пациентите често страдат от години от нарушения на съня и в повечето случаи са правили опити за лечение, често и за самолечение. По време на срещата с лекуващия си лекар или психолог, те често имат нереалистични очаквания.
Eпидемиология
Честотата на инсомнията за много средноевропейски страни, се изчислява на 15-30% от населението. Около 12% от изследваните страдат от продължителна инсомния (по-продължителна от 6 месеца). Често симптомите за налична инсомния не се споделят с личните лекари, поради което тя остава за дълго време без лечение. Пациентите прилагат различни методи за самолечение (алкохол, дълготраен прием на сънотворни медикаменти, различни домашни средства, упражнения за релакс). За нещастие най-често прилаганите методи на самолечение водят до удължаване на времето, прекарано в леглото, съпроводено с погрешното схващане за това, че по този начин нарушенията на съня ще се подобрят. Лекарската намеса в подобни случаи често води до хронично лечение със сънотворни медикаменти, които при наличен свободен режим на продажба се приемат непрекъснато и неконтролирано.
Алтернативните методи за лечение включват билки, витамини и минерали и някои аминокиселини. На пазара се предлагат и ефективни, натурални хранителни добавки като СЕДАЛИЛ. Те по естествен начин повишават нивото на серотонин и по този начин подобряват качеството на съня.
Последиците от хроничните нарушения на съня водят до повишен риск от депресии, зависимости, риск от злополуки и повишена неработоспособност.
Субективно пациентите с хронично нарушение на съня се усещат ограничени в различен аспект: понижена работоспособност да организират деня си и да се справят с различни задачи, нарушения, свързани с общото им лошо настроение, ограничения, свързани с личната им среда, социалното обкръжение и семейния живот. Качеството на живот на тези пациенти е ограничено в различни аспекти, включващи общото качество на живот, социалната активност, телесната болка и настроението, както и физическата активност.
Дефиниция
Средното време, прекарано в сън при възрастни в Централна Европа, се изчислява на около 7 часа/нощ. При това е налице широк спектър на индивидуално вариране от 5 до 10 часа/нощ при различни лица. Хората без нарушения на съня обичайно заспиват в рамките на 30 минути, след като легнат в леглото. Удължаване на това време на заспиване се счита за нарушение на съня, свързано със заспиване, което често пациентите възприемат като затруднение при заспиване, смущения в началото на съня.
Способността за заспиване може да се измери с ефективността на съня (sleep effectiveness). Нарушената ефективност съня се определя като несъответствие между субективно възприеманата продължителност на съня и общото време, прекарано в леглото. Тя обикновено е над 85%.
Клинични аспекти
При първичната инсомния пациентите страдат от подценяване на продължителността и качеството на съня. Най-често те обикновено имат нарушено възприятие за сън и обективните данни в контекста на полисомнографското изследване не отговарят на субективното възприятие. Пациентите с безсъние (в сравнение с лица със здрав сън) показват при ЕЕГ в будно състояние повишен брой бързи вълни, както и намалена бавно-вълнова активност. Те имат повишен метаболизъм и след лишаване от сън (в сравнение със здрави) демонстрират намалена латентност на съня. Будното състояние при тези пациенти се обозначава като удължено будно състояние и се сравнява с будно състояние при кофеинова интоксикация. Тази „повишена будност” съответства на увеличение на раздразнимостта и възбудимостта, която редовно се наблюдава при пациенти с безсъние.
Клиничното наблюдение, че пациенти с инсомния страдат от повишена възбудимост, се свързва и с факта, че при инсомниците е налице понижена склонност за заспиване през деня в случаите, при които се сравняват със здрави доброволци. Заспиването през деня е важен клиничен инструмент за откриване на нарушения на съня и е лесно осъществимо с използването на скалата за сънливост на университета. Проблемите, свързани с ексцесивната дневна сънливост, се дискутират в друга статия от настоящия брой на списанието.
Диференциална диагноза на нарушения на съня
Нарушенията на съня изискват задълбочен анализ и широка диференциална диагноза. В допълнение към органично обусловените нарушения на съня (обструктивна сънна апнея, нарколепсия, синдром на периодично движение на крайниците по време на сън, PLMS) нарушения на съня се срещат и в хода на редица психиатрични разстройства – депресия, психоза и шизофрения, тревожни разстройства, зависимости, особено при синдром на алкохолна зависимост и зависимост от бензодиазепини.
Пациентите с дементен синдром обикновено се причисляват към групата на органично обусловени нарушения на съня и бодърстването в областта на нарушенията на централния ритъм.
Редица вътрешни болести, като сърдечна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест, урологични заболявания, неврологични заболявания, ендокринни заболявания, особено хипер-и хипотиреоидизъм, могат да доведат до симптоматична инсомния/безсъние.
Освен това физиологични нарушения на съня се наблюдават при работещите на смени. С напредването на възрастта физиологичната нужда от сън значително намалява и възрастните хора смятат, че значително намалената нужда от сън е „скучно нарушение на съня”, съпроводена с липса на възможност за активна лична ангажираност по време на безсънните часове, както и за други занимания.
Фармакологични причини могат да доведат до проблеми със съня и като нежелан ефект от употреба или действие на лекарствен продукт – никотин, алкохол, стимуланти, антихипертензивни средства, стероиди, тироидни хормони и много други.
Продължителност и тежест на нарушенията на съня
- Острото безсъние продължава от няколко дни до няколко седмици. Остър стрес, загубата на роднина, отношения на конфликти или проблеми в работата, остро физическо заболяване или промяна в условията на средата за сън могат да предизвикат преходно нарушение на съня. То обичайно отзвучава спонтанно в рамките на няколко седмици, често без приложение на някакво лечение.
- Хронични фактори са личностни черти, като тревожност и депресия, проблеми с хигиената на съня, общи здравни проблеми, стресови фактори във взаимоотношенията и работната среда, попречили на опитите за лечение, развитие на лична негативна когнитивна нагласа („ако не мога да спя сега, утре аз няма да съм работоспособен”).
Острото безсъние трае от няколко дни до седмици, а за хронично нарушение на съня можем да говорим тогава, когато нарушението на съня персистира в продължение на шест и повече месеца.
- Лекото безсъние не се асоциира с нарушения на социалния и професионален капацитет; почти всяка вечер пациентите имат оплаквания от недостатъчен сън или липса на отмора след съня, които често са свързани с чувството на безпокойство, раздразнителност, а понякога и на страх, изтощение и умора.
- Среднотежкото безсъние се характеризира със симптоми, които са сходни и се свързват с недостатъчно сън през нощта; налице е леко до умерено нарушение на професионалната и социална активност, повече безпокойство, раздразнителност, тревожност и изтощение.
- Тежкото безсъние винаги се свързва с тежко нарушение на социалната активност (най-често оттегляне) и намаляване на възможността за професионална реализация (най-вече за работоспособност), както и с отбелязаните по-горе придружаващи симптоми.
Хигиена на съня
Нарушенията на съня са силно повлияни от поведенчески фактори. Питър Хаури, швейцарски психолог, който работи в клиника Mayo в САЩ, разработва през 70-те години на XX век концепцията за хигиена на съня. В нея са предвидени десет правила за хигиена на съня. Те са насочени в посока да потиснат превъзбудеността на пациентите посредством подходящ начин на поведение. Поведенчески реакции, които нарушават правилата за хигиена на съня, могат да бъдат анализирани в хода на консултациите на пациенти с нарушен сън, като се набележат онези от тях, които изискват корекция. Тези мерки са полезни, ако пациентът се съгласи да измерва ефекта на приложените мерки в обикновен дневник за документиране на качеството на съня (сутрешно измерване на качеството на съня по скала за качество) и след промяна може да покаже документиран положителен тренд от промяната в поведението след няколко седмици. Това позволява на пациента да се превърне сам в свой собствен терапевт.
Десет правила за хигиена на съня
Физическото натоварване води до умора. Не се препоръчват свръхнатоварвания, препоръчителни са вечерните разходки. |
Вечерята да е от лека храна. |
Трениране на вегетативната нервна система, напр. редуване на топли и студени душове. |
Кафе, чай и други стимулиращи вещества могат да нарушат съня. Алкохолът улеснява заспиването, но нарушава качеството на съня. |
Спалнята: удобно легло, тъмнина, тишина. |
Точно измерване на времето, прекарано в сън: дефицитът на сън е неприятен, но не опасен. Обедният сън програмира вечерното нарушение на съня. |
Режим: лягане и ставане от сън по едно и също време. Създаване на ритуал за лягане в леглото: монотонността помага на заспиването. |
При безсъние по-добре станете и почетете, отколкото да се въртите с часове в леглото. |
Парадоксалност: „Аз изобщо не искам да заспя”. Преустановяване на терора на очакваното поведение. |
Сънотворните средства могат да програмират нарушения на съня. |
Лечение на неорганичното безсъние/инсомния
Преди започване на лечението е от съществено значение и е уместно да се направи задълбочен клиничен преглед на пациента, като се постави единна психологична и психиатрична диагноза. При това, като отправна точка за последващо лечение, следва да се отбележат както продължителността и тежестта на нарушения на съня.
При лечение на най-честото хронично безсъние се използват немедикаментозни похвати. Обяснението за нарушението на съня и хигиената на съня стоят в основата на немедикаментозните методи на лечение. Те изглежда имат незначителен ефект при лечението на инсомниите.
Контролът на стимулите (лягане в леглото само когато си уморен, леглото да се използва само за спане, да не се допускат дълги периоди на събуждане и излежаване в леглото, редовно ставане сутрин, включително в събота и неделя, никакво спане през деня, в спалнята да няма часовник) изглежда има по-силен ефект и дадените в това направление съвети са изпълняват редовно от пациентите.
Груповата терапия е комбинация от когнитивно-поведенческа терапия и методи за релаксация, които показват силен ефект.
Медикаментозните средства за лечение на безсъние трябва да се назначават за кратък срок от време.
Билковите хапчета за сън и хранителните добавки, като СЕДАЛИЛ например, са за предпочитане пред медикаментите. Приспивателните медикаменти могат да доведат до привикване, загуба на ефект, ребаунд (инсомния след тяхното спиране), а в редки случаи – до нужда от повишаване на дозата и развитие на зависимост.
Често вечер, вместо да заспим, ние просто лежим в леглото и мислено се връщаме към неприятните преживявания от изминалия ден. Обикновено се боим от идването на сутринта, но ни се иска и нощта да свърши по-бързо. Подобно преживяване се определя като инсомния, или липса на сън.
Безсънието може да бъде остро или хронично. Освен това то е променливо както в своето проявление, така и в последиците, които причинява. Състоянието е по-често срещано сред жените, хората с хронични здравословни проблеми, тези, които имат психични разтройства, както и при по-възрастните хора.
Будуването през нощта е неприятно преживяване, което оказва голямо влияние върху живота ни, тъй като, поради липса на почивка, съсредоточаването и изпълнението на ежедневните задачи става трудно, повишава се и рискът от депресия. Безсънието пречи на обичайното функциониране на онези системи в мозъка, които поддържат съня. Инсомнията може да бъде симптом, предизвикан от различни здравословни състояния, а може и да не се дължи на конкретен проблем.
Първичната инсомния представлява нарушение на съня, което трае месец, или повече, и води до изтощение. Коморбидната инсомния е друга разновидност на състоянието. То може да се дължи на проблеми при навиците, свързани със съня. Определени медикаменти също биха могли да доведат до коморбидно безсъние, а също така и психически разтройства.
При нас можете да получите когнитивно-понеденческа психотерапия, ориентирана към инсомния. В нея присъстват множество техники, които ще променят поведението ви и ще потушат трайно безсънието. Също така единствено при нас можете да се възползвате от консултация за прием на хранителни добавки. Предлагаме разработването на индивидуални планове за терапия и прием на различни суплементи, съобразени с оплакванията Ви. Така за кратък период от време ще можете да се върнете към опитамлното Ви функциониране.