Кратка визитка: Лилия Стефанова е завършила бакалавър психология в Нов Български
Университет, а в момента е в процес на защита на магистърска степен по спортна
психология в Национална Спортна Академия “Васил Левски”. През последните 5
години се занимава активно със спортна психология. В момента заема длъжността
щатен психолог към ФК ЦСКА 1948, а преди това е работила в Локомотив Пловдив и
за кратко с националния отбор по футбол на България. Завършила е сертификационно
обучение за хипнотерапевт, изучавала е когнитивно-поведенчески методики, а в
частната си практика използва комбинация между поведенчески, мотивационни и лайф
коуч елементи. Създател е на Сдружение KeLi Psychological Academy, където извършва
психологически консултации.
Какво ви накара да станете психолог?
Преди да се обърна към психологията, бях завършила бакалавър Гражданска и
корпоративна сигурност, както и магистратура по Международна сигурност. След
кратък, работен опит в тази сфера прецених, че колкото и много да харесвам
семантичната й същност, тя няма да ми позволи да разгърна себе си и да бъда
независима. Тогава си казах, че е време да последвам една своя мечта, а именно да уча
психология. Още от юношеските си години имах силен интерес към т.нар поп
психология- масовите книги за личностно развитие, различни наръчници за това, как да
подобрим качеството си на живот и други подобни. Всички близки бяха тотално против
това мое решение, тъй като смятаха първата ми специалност за по-благонадеждна, но аз
не се поколебах и записах психология и то от начало, като бакалавърска програма,
макар че имах право да я запиша и като магистратура. Желанието ми да бъда свободна
в професията, която изпълнявам, ме направи това, което съм днес. Един независим
психолог, който категорично има свои възгледи в процеса на консултирането.
Често хората бъркат каква е работата на психолога и психиатъра. Защо се получава така и
можем ли да кажем разликите?
Тази грешка се получава поради не достатъчната информираност, която има в нашето
общество по отношение на психичното здраве. Този въпрос е обгърнат в мистичност и
стои като една стигма, тема табу, която хората умишлено избягват. Това разбира се е
дълбоко погрешно и както виждаме има своя негативен ефект върху населението.
Психологът е човек, които работи с човешката душа, най-фината материя в нашето
тяло. Той познава различни психологически теории и ако се е сертифицирал може да
прилага и разнородни лечебни методики, наречени терапия. Този човек въздейства
единствено и само чрез думите. Той играе ролята на патерица, на която клиентът да се
облегне, когато е в труден период. Психологът е нашият емоционален водач, слушател,
ням наблюдател. Психиатърът е човек, завършил медицина и специализирал
психиатрия. Той лекува нашето физическо тяло, в частност мозъка ни. За тази цел
използва медикаменти, по-конкретно психо-фармацевтични такива, също така може да
хоспитализира, да настанява пациенти в клинична среда. Психиатърът е доктор.
Разбира се напълно възможно е да се е обучил да провежда психотерапия, но това не го
прави автоматично психолог, той си остава психиатър с умение за терапевт. За
читателите е важно да запомнят, че психиатърът е доктор, а психологът е душевният
водач.
Вие сте и спортен психолог. С какво се занимава тази специалност и има ли много хора в
България?
Спортната психология се занимава с въпроси, касаещи спорта за високи постижения.
Това са например аспектите на мотивацията, преодоляването на травми, постигането на
по-добри резултати, повишаване на издръжливостта, създаването на силни отбори,
сформирането на екипи и много други. В България няма много хора, които да работят в
тази сфера. Причините за това са ясни, както казах и по-горе. Все още психологията е
стигма и хората не вярват, че тя работи. Хубавата новина е, че има клубове като ЦСКА
1948, където се толерират всички психологически дейности. Аз имам възможност и в
частната си практика да работя с много спортисти, както и с други спортни формации
извън футбола, което показва, че обществото ни се задвижва в тази посока и това става
една търсена услуга. Спортния психолог обаче носи и редица отговорности, тъй като
работи с елитни състезатели и изискванията са много високи. Необходимо е той
постоянно да се обучава и сертифицира в нови и нови умения, тъй като всичко, което е
прилагано при съответния спортист работи еднократно. Нуждата от огромно познание
прави този аспект на психологията може би не толкова предпочитан от колегите.
Българите ходят ли по-често на психолог? Защо се приемаше в един момент за неудобна
тема?
Българите отиват на психолог тогава когато положението е неизбежно. Едва когато
дадена ситуация се задълбочи до толкова, че индивида да не може да обслужва
ежедневните си потребности, се търси решение. Хората идват при мен, в кабинета ми, и
казват че от 10-15 години имат паник-атаки, безсъние, страхове. Това е ужасно много
време, буквално пропиляно в страдание. Всички тези неща се оправят в рамките на
няколко месеца, стига да се потърси адекватно решение. Няма защо да се чака.
Модерната наука ни предлага куп решение, които са на една ръка разстояние. Извън
това има и клиенти, модерни, напредничави хора, които идват преди симптомите да се
задълбочили. При тях всичко се нормализира с лекота. Бих казала, че за посещенията
при психолог въздействие има нивото на съзнание, което са достигнали хората. Ако то
е по-високо тези срещи не се отлагат и се приемат за нормалност.
Кои са най-големите проблеми на българската нация? Имате ли наблюдения или статистики?
Моите лични наблюдения достигат до теми като зависимостите, насилието и леността.
Все повече млади хора идват при мен с оплакването, че имат вредна употреба на
алкохол, на психоактивни вещества, играят хазарт или прекаляват със седативните
медикаменти. Възрастовата граница е свалена до 12-13 години. Когато това поведение
не се отстрани на време, то по естествен път прераства в насилие, следват побои,
кражби от родители и приятели, друго рисково поведение, включително и на пътя. Не
след дълго идва и леността, защото един недобре интегриран в социума индивид, неук,
няма способности за работа и просто седи статично. По този въпрос можем да
направим друго, самостоятелно интервю. Темата е толкова обширна. Обществото има
проблеми, защото в семействата има проблеми. Децата израстват в токсична среда и я
пресъздават.
Един от честите проблеми на хората е самотата. Как можем да се справим с нея? Може ли
някой практичен съвет?
Единственият начин да се справим със самотата е да я рационализираме достатъчно
добре. Никой човек не може да остане напълно сам. Винаги ще се появяват спътници,
помощници, другари. Самотата е страх и нищо повече. Една илюзия, за нещо, което не
би ни харесало. Важно е само да си позволяваме да го живеем този живот, а не да сме
странични наблюдатели.
Доста често се генерализира, че някой имал „слаба психика“ – от дребните неща за отказване
на цигарите до големи житейски проблеми. Какво значи „слаба психика“ и може ли да стане
„силна“?
Слаба психика означава да не можеш да се справиш със собствените си мисли и
респективно да не можеш да контролираш поведението си. В голяма степен тези
аспекти се отработват успешно от психотерапия. Това, което е неподвластно на
психологията, са характерът на човека и неговият интелект. Характерът е устойчива
характеристика, която не може да бъде променена. Интелектът е генетично
предопределен, като разбира се, ако индивидът иска, може да се учи и усъвършенства
цял живот. Спирането на цигарите далеч не е дребна работа, както ти казваш, напротив,
това е едно от най-трудните изпитания. Често хората се отказват по-лесно от
наркотици, отколкото от цигари. Истината е, че за всеки неговият проблем е най-голям.
Важното е да се потърси психолог и човекът активно да участва в терапията, така че
дори и психиката да има слабости, те да се изкоренят.
Какво можем да посъветваме хората по тема щастие. Как да го намерят?
Щастието не се търси, то е в нас самите. В нашите мисли, действия, отношения.
Достатъчно е само да седнем, да затворим очи и да си представим всичко, което
притежаваме…. А то е толкова много, нали?
Много млади хора записват психология, за да разберат себе си. Това добро решение ли е, за
да изучават тази наука?
За мен е дълбоко погрешно. Не е възможно човек да се раздели на две, да бъде хем
съзнателен, за да си води терапия, хем безсъзнателен, за да дълбае в подсъзнанието.
Няма как ние сами да си бъдем психолози, винаги ще ни е нужен друг такъв, а и няма
смисъл да инвестираме години обучение, в нещо което не бихме желали да
практикуваме. Една лична терапия отнема няколко месеца, а резултатите са
забележителни. Така че, ако единствената мотивация е да съберем себе си, по-добре е
да потърсим психолог, а не университет.
Какво ще посъветвате младите хора, които се чудят дали да запишат да учат Психология?
Съветвам ги да не се отказват никога, пред никакви трудности и изпитания. Моят
професионален път е пример за колосални проблеми, но самият факт, че въпреки
всичко продължавам да практикувам професията си, е надявам се, едно вдъхновение.