Зависимост към психоактивни вещества
Синдромът на зависимост е описан в МКБ-10 (десета ревизия на Международната класификация на болестите) по следния начин: „съчетание от поведенчески, когнитивни и физиологични прояви, което се развива след повторна употреба на определено психоактивно вещество и обикновено включва следните симптоми:
– силно желание за приемане на веществото;
– затруднен контрол върху приема;
– продължаване на употребата въпреки наличието на вредни последици;
– даване приоритет на приема на веществото пред другите видове активност и ангажименти;
– повишен толеранс;
– понякога физиологично състояние на абстиненция.“
При наличие на 3 или повече от гореописаните симптоми, които са се проявили едновременно през последната една година, бихме могли да имаме съмнение за зависимост. Такава диагноза обаче може да се постави единствено от психиатър.
Трябва да уточним, че хазартната зависимост също е призната диагноза и присъства в МКБ-10, но в друг раздел. Патологичното влечение към хазарт се характеризира с често повтарящи се епизоди на хазартна игра, които доминират в живота на пациента до такава степен, че са в ущърб на социалните, професионалните, материалните и семейните ценности и ангажименти.
Казано накратко, зависимостта е заболяване с хронично-рецидивиращ характер на протичане, което предизвиква трайни промени в мозъчната биохимия. Това означава, че излекуването може да се случи без, с един или с няколко рецидива (връщане към употребата). Много е важно на зависимите да се гледа като на хора, които имат нужда от помощ и лечение.
Може би трябва да се започне с това, че никой не започва да употребява вещества с идеята да стане зависим. Зависимостта от психоактивни вещества е процес, развиващ се постепенно и поетапно. Естествено започва с екпериментирането, най-често под влиянието на средата и приятелите.
Всички дроги, без изключение довеждат практически до един и същ резултат- усещането на удоволствие и наслада. Това усещане, е подобно на възникващите процеси като резултат от естествения ход на задоволяване, на потребностите. Всъщност различните вещества въздействат различно на тези мозъчни процеси. Но всички те влияят директно или индиректно върху активността на допамина, хипокампа и на тези отдели от мозъка, които регулират емоционалните преживявания на удоволствие и възнаграждение.
Алкохолът, никотинът, опиатите, стимулантите и много от другите психоактивни вещества по един или друг се отразяват именно на количествата допамин, от който идва и удоволственото преживяване. Не трябва да се пренебрегва факта, че повечето психоактивни вещества са купени от дилъри и не са чисти субстанции. Което пък води до появата на нетипична симптоматика. В голяма степен зависи начина на употреба и комбинирането с други вещества- най-често алкохол. Разбира се трябва да се вземе под внимание физиологичното и емоционално състояние на човек, както и множество други вътрешни и външни фактори. Някои от които могат да са метаболизмът, индивидуалната чувствителност към един или друг клас вещества, както и възрастта.
Видове психоактивни вещества:
Опиумът е изсушеният сок на неузрялата семенна кутийка на мака. Произвежда се главно в Иран, Турция и в “ Златния триъгълник “ (Северен Тайланд, Бирма и Лаос) . Опиумът е най-важната дрога на Стария свят. В продължение на хилядолетие той е бил употребяван в различните културни кръгове като средство против болки, за успокояване, за мистично вглъбяване и постигане на еуфория. Морфинът се причислява към един от 90-те алкалоида, които се съдържат в опиума. Алкалоидите са вещества със сложна структура, съдържащи азот, които се образуват в много тропични и субтропични растения. Предполага се, че опиатите въздействат върху рецепторите за регулирането на болката и възникването на зависимост.
Хероинът ( диацетилморфинът) е производна на морфина. За разлика от морфина, метадона, долантина, дикодида, дилаудида и други силно действащи обезболяващи средства, които могат да бъдат предписани само от медици. Хероинът лесно може да бъде произвеждан в нелегални условия, открай време е широко разпространен на черния пазар, което е довело до сключването на международни споразумения за борба с нелегалното производство и търговия с упойващи вещества. Той е обявен за особено опасно вещество. Хероинът се търгува под формата на бял прах , най-често с примеси. Закупената от улицата дрога е с чистота 10-20%. Съществуват и по-високи концентрации, но при нас това е рядкост. Хероинът най-често се инжектира венозно, може да се смърка и пуши. Създава усещането за благосъстояние, удовлетвореност и щастие.
Първите опиати могат да предизвикат и неприятни усещания, гадене и повръщане. Привикналите към дрогата могат да функционират задоволително, макар да изглеждат сънливи, с размазан говор и не дотам адекватни. Зависимостта се изгражда лесно. Абстинентните явления започват 8 – 10 часа след последния прием: хрема, мускулни спазми и гърчове. Това състояние преминава след 5-6 дни, след което остава мъчително желание за подновяване приема на веществото. Смъртността сред опиевите наркомани е близо 15 пъти по- висока от колкото сред останалите хора. Най-често се дължи на предозиране, инфекциозни състояния след нестерилно инжектиране и депресии. При инжекционните наркомани съществува много висок риск за заразяване с кръвопреносими инфекции- хепатит В и С, ХИВ.
Кокаин – бял, пухкав прах , който се получава от листата на растението кока. Обикновено се смърка, но може и да се инжектира. Крек ( crack) е тази негова форма, която става за пушене. Той прилича на малки кристали и се пуши с лула или се поставя върху станиол, нагрява се и парите му се инхалират. Кокаинът е много скъпа дрога. Ефектът и далечните последици са подобни на тези на амфетамините, но поради значително по-голямата сила на това вещество, могат да възникнат дихателни проблеми – задух и болки в гръдния кош, както и късни, но много тежки абстинентни явления.
Амфетамини – възбуждащи средства или психостимуланти. Към тях принадлежат метамфетаминът, фенметразинът, както и други подобни на амфетамина вещества като диметоксиметиламфетамина ( ДМА и МДМА екстази). През 60- те години започва нелегалното синтезиране на психостимуланти и разпространението им на черния пазар. От 70- те години насам се регистрира спад на злоупотребата поради законови ограничения и по- доброто разбиране на опасността от тези препарати. Действие им се изразява в премахване на чувството за глад, ободряване, привидно повишена дееспособност.
Последното е причина амфетамините да се употребяват като допинг за повишаване на издръжливостта в професионалните дейности. Поради многобройните рискове за здравето употребата на амфетамини е забранена. Eкстази – Активна съставка – 100% кетамин. Познатите странични ефекти включват парaноя, депресия, неконтролируема паника и загуба на паметта. Симптомите могат да се окажат нелечими. Екстази се произвежда синтетично в нелегални лаборатории. На външен вид това са най-често таблетки, хапчета или капсули с различен цвят и големина с фантастични изображения и обозначения, които се продават под името екстази. От „ Адам” и „ Ева” до „Snowball ” и „Jing- Jang ” това са все фантастични имена, които химиците дават на цветните хапчета екстази.
По какво родителите могат да познаят, че техните деца консумират екстази. Действието настъпва след около 20- 25 минути и трае 4- 6 часа. Стига се до силно покачване на инициативността и повишена активност. Губи се чувство за умора и изтощение. Потребността от сън, апетитът и жаждата значително oтслабват. Противоположно на опиатите зениците при екстази са разширени. Настроението е еуфорично, присъства изразена самоувереност, плахостта и съмненията, както и самокритичността липсват. След изкуствено придобитото интензивно чувство на щастие, действието преминава и човек изпада рязко в усещането на дълбоко депресивно състояние. Ако преди това сте били склонни към такива депресивни състояния и сте взели от веществото, за да излезете от депресията, то спадането на настроението е особено голямо и се изживява като непоносимо.
Друго неприятно вторично действие, е че екстази води до силно покачване на телесната температура. По този начин в тялото възниква масивна загуба на вода, която често не се набавя в необходимито количество. И най- вече поради това, че жаждата е силно ограничена от екстази. Всичко това може да доведе много бързо до опасно за живота обезводняване на тялото. Последици от това могат да бъдат мускулни спазми, повръщане, шокове в бъбреците, както и отказ на сърдечната дейност, което може да доведе до смъртоносен и мъчителен край. Опасността от пресъхване е голяма и тогава, когато се пие само алкохол като заместител на течността.
В по- високи дозировки, екстази може да причини обърканост, панически страх и налудни идеи. Опастността от увреждане на черния дроб, дълготрайни депресии, загуба на пулс, нарушения на съня, нарушения наконцентрацията и паметта могат да имат фатални последици за човека. Екстази има силен ефект на привикване и действието на дрогата бързо отслабва. Ето защо много консуматори взимат допълнително други опиати, предимно ЛСД, възбудителни средства и алкохол, за да постигнат същото действие. Всичко това засилва отрицателните въздействия и може да доведе до зависимост и политоксикомания.
Барбитурати – Те потискат различни функции на централната нервна система. При по- високи дози настъпва сън или дори кома. Тази група от различни субстанции, използвани по- рано като сънотворни средства, днес се прилага рядко само при определени форми на епилепсия. Наред с това барбитуратите понякога имат парадоксален ефект и предизвикват възбуда. През последните 20 години групата на барбитуратите постепенно бе изместена от групата на бензодиазепините (например валиум). При свръхдоза бързо водят до дихателна недостатъчност и понякога до смъртен изход.
Абстинентният синдром прилича на този при алкохола, не са редки епилептичните припадъци и делирите. Бензодиазепини – Най- често използваните препарати са валиум, либриум и диазепам. Въведени са през 1960 г. и бързо стават най- популярните лекарствени средства, предписвани в Европа и Америка. Използват се главно при напрегнатост, тревожност, лечение на алкохолна абстиненция, обезболяване, мускулна релаксия. Зависимоста към тези препарати се изгражда лесно и при спирането им се появяват абстинентни явления: тремор, замаяност, безсъние, прилошавания, свръхчувствителност. Комбинирането им с алкохол и други медикаменти лесно води до предозиране. При предозирането им се наблюдават повърхностно дишане, студена суха кожа, ускорен пулс, което може да доведе до кома и смърт.
Канабис (идийски коноп) Марихуана – цветове и върхови листа от канабис, изсушени и ситно нарязани растения те са готови за консумация. Хашиш е смолата на индийския коноп. Канабисът е най-разпостраненият от нелегално използваните наркотици, а възможните рискове са слабо разбрани от тези, които го употребяват. Той не принадлежи към нито една от другите групи психоактивни вещества, тъй като има едновременно и депресивни ефекти, а и като стимулантите усилва сърдечната дейност. Обикновено съдържа семена и стебла. Има силен мирис,пуши се в лула или свита на ръка цигара. Влияе върху настроението и мисленото, подобно на алкохола и може да предизвика леки халюцинации.Честото пушене на марихуана е свързано с нарастване на риска от бронхит, емфизем и рак на белите дробове. Наблюдава се слаба умствена мотивация и нарушаване на способността за концентриране.
Ефекти при употреба на канабис:
– Краткотрайни ефекти: ефектът при пушене започва след около 5 минути и продължава 2 – 4 часа. При поглъщане постепенно се появява чувство за ленивост, липса на концентрация и забележими нарушения в краткосрочната памет. Употребяващите канабис чувстват спокойствие, отпускане, говорят активно. Цветовете са по-ярки, звуците по-ясни. Физическите ефекти включват нарушена координация и баланс, ускорен сърдечен ритъм, зачервени очи, пресъхване на гърлото.
-Дълготрайни ефекти: признаците на хронична тежка употреба включват загуба на мотивация, трудности с паметта и концентрацията. От пушенето се уврежда дихателната система. Една цигара марихуана съдържа много повече катран от обикновена силна цигара. Катранът в канабисовият дим има много по-високо съдържание на ракообразуващи агенти, отколкото катрана на цигарения дим.
Психологична зависимост от канабис може да се прояви при тежка редовна употреба. Абстинентните синдроми включват безпокойство, нервност, потене и загуба на апетит, проблеми със съня.
Алкохол – Всички алкохоли- метанол, етанол, пропанол, бутанол и други, са упойващи вещества имащи наркотичен ефект. Алкохолът е психотропна субстанция, която упражнява множество действия върху организма. В малки количества може да създаде чувство за релаксация, но в по-големи има депресивен ефект. В случай на остра интоксикация в началната фаза индивидът е в състояние на приповдигнатост, радост, самоувереност, но с намален самоконтрол. Употребен в големи количества води до агресивност, загуба на контрол и координация. Следващия стадий, който настъпва при опиване се характеризира с разкъсване на целите, освобождаване на инстинктите, некоординиране на движенията, намаляване на чувтвителността, след което настъпва сънливост. Може да се стигне до кома, а в някои случаи – до смърт. Особено опасно е смесването му с медикаменти и други упойващи вещества.
Никотин – Алкалоид, който се извлича от листата на тютюна и в зависимост от дозировката има възбуждащо или парализиращо действие. Никотинът все още е широко разпостранено средство за удоволствие – под формата на пушене на тютюн. Начинът на пушене на тютюн зависи силно от социо- културните традиции и тенденции. В началото на 60-те години се стига до заключението, че прекомерната употреба на тютюн представлява сериозна медицинска заплаха. За относително безопасна граница се счита пушенето до 5 филтрови цигари дневно.
Класификацията на психоактивните вещества:
Може да бъде различна, в зависимост от химическата им структура, фармакологичния им ефект, технологичната форма или юридическата принадлежност.
За опасни се считат веществата, които имат висок индекс на токсичност. Това е отношението на броя летални случаи, свързани с приемането на определено вещество, отнесени към броя предписвания на същото това вещество. Класификационните системи са изградени на базата на химическата структура и биологичната активност. Тъй като това е един от главните критерии се основава на биологичната активност на веществата и обикновено тя е свързана с химичната структура на самото вещество. Много от веществата могат да попаднат в една и съща категория при различните класификационни системи.
Различната химическа структура на веществата дава различни характеристики, които обикновено са свързани с наличието на различни функционални групи. Често психоактивните вещества се категоризират на базата на тяхната киселинност. Това дава възможност за правилна оценка на характеристиките на веществата. Тъй като повечето от тези вещества са с органична природа, неутралните им форми имат склонност да преминават в органична фаза.
С изключение на няколко вещества, които имат периферно действие, като въглероден окис, арсен, цианид и други, веществата, които са обект на съдебно-медицински или токсикологични анализи за психоактивните вещества. В зависимост от действието им върху мозъка те се разделят на стимуланти, депресанти, наркотици и халюциногени. Тази класификация дава важна информация за въздействието на психоактивните вещества върху човешкия организъм , тъй като взима предвид психологическите и физиологическите им ефекти, които предопределят и тяхната употреба.
Злоупотребата и зависимостта при психоактивните вещества може да бъде не само към тях под формата на медикаменти, в „ чист” вид или комбинираната употреба.
Това са често срещани явления сред подрастващите, които експериментират с много различни психоактивни вещества. При лица с антисоциално личностово разтройство, които от самото начало на употребата взимат много различни вещества продължават и по-късно. Множеството от различни средови и биологични фактори определят крайния резултат и прогноза за ефектите от употребата на тези субстанции.
Терапевтични интервенции:
Злоупотребата и зависимостта все още се смятат за социален проблем, който трябва да се решава със социални средства и закони. Типично отношение е разпространения скептицизъм за ефективността на терапията и рехабилитацията. Определянето на зависимостите като заболяване, не само снема от отговорност зависимия за поведението си, но и го лишава от възможността да му бъде помогнато при лечение.
Зависимостта от психоактивни вещества са хронични рецидивиращи състояния и както при подобни на тях състояния, трудно могат да се очакват съществени и трайни подобрения при еднократен терапевтичен сеанс.
Лечението на пациенти със зависимост към вещества е дълъг процес, включващ медикаментозни интервенции, психологични терапевтични стратегии и работа със социалната среда на зависимия.
При лечението на зависимости изключително ефективна се оказва когнитивно-поведенческата психотерапия. Тя разглежда алкохолната зависимост и зависимостта от ПАВ като последствие с корени в детсктвото. Пиенето и употребата на наркотици е израз на неадаптивен начин за справяне със ситуации, в които обективната реалност влиза в комфликт с изградените правила и убеждения на личността. Посредством множество техники, терапевтът реконструира базисните убеждения на клиента и изгражда нови, по-ефективни. След приключване на индивидуалната терапия, клиентът се включва в поддържаща групова терапия за превенция на рецидив. Изследванията и нашият личен опит показват висок праг на въстановяване, ако терапевтичните стъпки са спазени.