Както личи от названието, детската психология е вид психологически психотерапевтичен процес, който се фокусира върху определена възраст и отчитайки нейните характеристики, определя рамката, в която протичат сесиите и използваните техники на работа. Детската психология е много по-всеобхватен, динамичен и многообразен процес, отколкото консултирането на възрастни. Има своите особености, които го отличават от консултирането при възрастни – например подходите.
Как работи добрия детски психолог?
При малки деца не се прилага психотерапия. Използват се само игрови техники! Дори само консултирането в детска възраст предлага далеч по-голямо многообразие от консултирането на възрастен. Но освен разликите в рамката, в която протича консултирането и техниките, които се използват, съществен момент в детско-юношеското консултиране е работата с родителите. Понякога, и особено в ранна детска възраст, тя може да се окаже много по-важна, отколкото пряката работа със самото дете.
В детската психология детството се разделя на три периода, отчитайки драматичните промени в тази възраст:
- Ранно детство – от 2 до 5 години
- Среден период на детство (средно детство) – от 5 до 9 години
- Предюношеска възраст – от 9 до 12 години
- Юношеска- след 12 години
За първия период е характерно, че детският психолог се съсредоточава предимно върху работата с родителите. Във втория период специалистът има възможност да използва богат арсенал от техники, включително и групови, които да помогнат на детето да изрази, отреагира и преработи несъзнаваните представи, които го смущават.
В третия период някои от децата нямат нужда от „помощни техники“ и могат пълноценно да говорят за трудностите си спрямо поставената рамка. В четвъртия период говорим вече за тийнейджъри, които имат вербални умения и точно и ясно постовят целта на терапията.
При нас можете да откриете само консултации в третия и четвъртия период, тъй като когнитивно-поведенческата психотерапия е ориентирана към говорене терапия и е подходяща само когато децата са вербално развити и езикът е добре усвоен.
Детски консултации в практиката често се налагат и при постродилна депресия и са задължителни при преждевременно раждане или при деца с увреждания.
Децата имат реални психологически трудности и страдат също като възрастните. Съществува илюзорното убеждение, че страданията, достъпни на възрастните- като загуба на обичания обект, ревност, проблрми във взаимоотношенията, чувство за вина – са недостъпни за децата. Дори се налага въгледът , че детето не може да страда, защото възрастните правят всичко, за да се чувства добре. Нашата практика показва, че все по-често децата на новото време се нуждаят от психолог.
Децата страдат много по-често отколкото предполагаме и имат нужда да бъдат чути и приобщени, да изкажат мнението си и желанията си. Възрастните често прескачат тези техни търсения. Когато не среща достъпен „език“ за това, което иска да изкаже било думи или чувства, детето го „казва“ чрез актове и действия, които говорят вместо него -започва се обикновенно от проблеми с храненето и чести боледувания, през агресивни прояви и провали в училище, до употреба на дрога и опити за самоубийство.
Основната цел на консултирането на деца е да се подпомогне разбирането от страна на детето на несъответното му поведение, намерило израз в някакъв вид неприемливо поведение и ако е възможно, да се осъществи намеса в определени граници, по начин, който, би облекчил неговото страдание. От тук призлизат и основните цели на консултативната работа с деца:
- Решаване на конкретния проблем и редуциране на симптомите
- Превенция по отношение на болестта, ако има такава или превенция по отношение на неадаптивното поведение.
Както и при другите видове консултативни процеси, консултирането в детска възраст има своята специфичност. Обуславя се от самото развитие, от психическите особености в този възрастов период и от социалния статус на детето. При започване на консултативния процес трябва да се вземат под внимание и редица обстоятелства. Например как е преминало раждането, имало ли е детето травми и удари в главата, губило ли е съзнание, получавало ли е гърчове и пр. Към детето се подхожда внимателно и се прилагат принципите на емпатията.
Семейството често пъти е причина за отключване на депресия, тревожнст както и много други психични разстройства в детето. Негативната семейна атмосфера е източник на конфликти и напрежение при детето. Тези конфликти са предпоставка за възникване на емоционални и поведенчески проблеми в детето. В този смисъл консултативната работа трябва да е насочена, от една страна – към детето, за да се ликвидират невротичните симптоми и да се укрепи формиращата личност, а от друга – към семейната група, с която детето е по-силно свързано.
Основна задача на детския психолог е да установи на кого принадлежи проблемът , тъй като във връзка с по-горе изложеното, истинската причина за емоционалните и поведенческите проблеми на детето е отношението и поведението на родителите и учителите.
3. Детска психотерапия
Според съвременни изследвания психологическите нарушения в детството са често срещани. Най-широко разпространени са:
– агресия и загуба на контрол
– хиперактивност с дефицит на вниманието
– детски страхове /нощни страхове, страх от раздяла, училищна фобия, предметни страхове, и т.н./
– опозиционни разстройства /неподчинение, негативизъм, предизвикателно поведение/
– трудности в ученето и усвояването на умения
– депресия
В психотерапията е желателно участието на родителите, като се акцентира върху постиженията и успехите на детето. При тинейджърите основната форма на терапевтичен контакт е разтоворът. Когнитивно-поведенческата психотерапия е ефективна при контрол на настроението, за регулация на агресивността, както и при лечение на тревожност в детска възраст. Този вид терапия променя познанията на детето и от там се достига до ново, по-ефективно поведение. Също така се прилага при много психически разстройства в детска възраст.
В случай, че търсите добър детски психолог, бихте могли да се обърнете към опитния психолог Лилия Стефанова, специализирана в детската психология.