Нашата психика често използва депресията, за да ни привлече вниманието и да ни покаже, че някъде дълбоко в нас лежи лъжа.
Където съществува отрицание, има гнойна рана.
Пред нас е трудния избор: тревога или депресия.
Преследвайки зова на душата и правейки крачка напред, можем да изпитваме силна и остра тревога. Ако се откажем да направим тази крачка и потиснем душевния порив – ще изпитаме депресия. В такава сложна ситуация е по-добре да изберем тревогата, защото този избор в крайна сметка е поне път, водещ към личностно развитие, докато депресията е задънена улица и житейска неудача.
Депресията не е просто тъга. Тя е болест, рак на ума. Депресията не е чувство, а липса на чувства. Съществува без цел и посока.
Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични, социални.
Симптоми:
Промени в настроението или други емоционални проблеми:
- Усещане за пълно отчаяние, безнадеждност и безсмислие на всичко
- Персистираща тъга и потиснатост
- Чувство на безпокойство и безпомощност
- Чувство на празнота
- Гняв и раздразнителност
- Чувство на вина
- Загуба на увереност
- Липса на интерес в ежедневните дейности, равнодушие
- Липса на мотивация
- Хронична умора, липса на енергия, летаргия
- Трудности в концентрацията, нарушения на паметта
- Затруднено взимане на решения, пасивност
- Неспособност за изпитване на удоволствие
- Страх за бъдещето
- Мисли или опити за самоубийство
- Нарушения на храненето: загуба на апетит – редукция на теглото, увеличаване на апетита – наддаване на тегло
- Нарушения на съня: трудности при заспиване (безсъние, ранно събуждане), чувство на умора след нормален по продължителност сън
Социални проблеми:
- Трудности в отношенията
- Изолация, социално отдръпване
- Липса на интерес от секс
- Липса на наслада от времето за почивка
- Проблеми с алкохол или наркотици
Физически проблеми:
- Главоболие, болки в гърба, стомашни болки, болки по ставите и мускулите
- Чувство за физическо изтощение
Други симптоми на депресия в младежка възраст:
- Влошаване на оценките в училище
- Непосещаване или бягане от училище
- Бягство от вкъщи
- Злоупотреба с различни субстанции, безразсъдно поведение
Продължителното състояние на депресия може да е причина за тотално затваряне на пациента към външния свят, до лимитиране на изявата на аза и потискане на личния потенциал.
Основни причини и фактори свързани с това състояние биха могли да са:
- Настъпило негативно събитие – травма, развод, загуба на близък човек, болестно състояние
- Психологически или социални фактори, стрес, нужда от промяна в начина на живот
- Физиологични фактори – ниски нива на невротрансмитери, хормонален дисбаланс
- Безрадостност, повторяемост, амортизираност в битието
- Медикаментозна зависимост/злоупотреба
- Генетично предразположение
Форми на депресия:
- Дистимия – форма на хронична депресия, с потиснато и тъжно настроение. Депресивните симптоми и епизоди са продължителни, но относително по-леки от останалите форми
- Инхибирана – класическата депресия, която познаваме или най-често си представяме. Тя е от пасивен тип – човек е затормозен в действията си и решенията си, липсва му минимална инициативност, демотивиран е да прави каквото и да е, отлага във времето банални ежедневни действия, каквито са сутрешния тоалет или разговор по телефон, като в тежките и форми е неспособен да оперира на ежедневно ниво.
- Ажитирана – позната ни е днес, като тревожно-депресивен синдром. Като симптоматика и протичане изглежда пълната противоположност на депресията от инхибиран тип. Ажитираните „депресари“ са в непрекъснато движение, забързани, свръхактивни, свръхнатоварени, динамични, кариеристично ориентирани, често свръхамбициозни, приповдигнати, понякога манийни. Зад това им поведение стои динамото на перманентното усещане за генерализирана тревожност, което се усилва многократно ако човек остане и за минута без работа.
- Реактивна – възниква след негативни и стресиращи житейски събития, най-често от неочаквана и шокираща загуба (близък човек, работа, социален статус, раздяла). Психотерапията повлиява изключително успешно депресиите от реактивен тип, като лечението в по-голямата част от случаите е пълно и дълготрайно във времето.
- Сезонно афективно разстройство – депресивна форма, която силно се влияе от сезонността, респективно от климатичните условия. Свързва се с хормонални и неврофизиологични промени, настъпващи при намалена продължителност на деня и редуцирано излагане на слънчева светлина. Логично първите симптоми на сезонната депресия са, силно желание за сън, понякога повече и от 12 часа на нощ, умора, липса на енергия, свръхапетит (най-често към сладки неща), наддаване на тегло, най-често се появяват към средата на есента и достигат своя пик през зимните месеци, когато денят е най-кратък. Забелязва се поява на по-рядка парадоксална пролетно-лятна форма, при която депресивните симптоми са често противоположни на есенно-зимните (инсомния, намален апетит, загуба на тегло, генерализирана тревожност).
- Екзистенциална (ноогенна) – появява се при хора с висок потенциал на интелигентност, много често с потиснати дарби и потенциал на личността, които се замислят над фундаменталното безсмислие на живота, а като житейска мисия не/съзнателното се превръща в търсене на неговия смисъл. Екзистенциалните „депресари“са представителите на човешкия род, които предприемат „вечното човешко търсене“. В случаите, когато не могат да го открият, симптомите на депресия се усилват, като два от най-изявените от тях са демотивация и отчаяние.
- Клинична (ендогенна) – тежка и продължителна депресия, най-честата причина остава неустановена. Също така, често се наблюдава фамилна обремененост (генетична предиспозиция).
Протичането на депресията повлиява негативно способността на човек да изпълнява ефективно ежедневните си дейности, като ходене на работа или на училище, грижа за себе си и за семейството, дори способността за развлечение и да прави нещата, които обича (но, в състояние на депресия, най-често такива няма).
Разпространението на депресията в световен мащаб непрекъснато се увеличава, като жените са около два пъти повече, отколкото мъжете. Широкото разпространение на депресията, личната и социалната дисфункционалност, може да доведе до рискът от самоубийство, като при някои от формите и, я нареждат в челните позиции на социалнозначимите разстройства.
Адекватно лечение на депресия:
Клиничната (ендогенна форма) е изцяло прерогатив на психотерапията. Тази форма е тежко протичаща, като симптоматика, хронична във времето и циклична, като динамика. Възможни са светли периоди (заключване на депресията), редуване с внезапни екзацербации (повторно разгръщане на симптоматиката, дори с изостряне или влошаване на състоянието), като депресивното състояние, до следващото „заключване“, може да продължи с месеци и дори с години.
Останалите форми на депресия се повлияват изключително успешно от Когнитивно – поведенческа терапия, която е структурирана, краткосрочна, насочена към разрешаване на настоящи проблеми и промяна на дисфункционалното мислене и поведение. Над 500 клинични изследвания в световен мащаб доказват нейната ефективност при терапия на депресия и тревожност.