Какво представлява груповата психотерапия?
Груповата психотерапия е формат за провеждане на психотерапия. Може да се провежда от различна гледна точка и теория (психоаналитична групова терапия например, групи водени от хуманистичното направление, т.нар. инкаунтър групи, групова терапия от гл. точка на когнитивно поведенческите модели). Общото на всички тези видове е формата – че е група. Общото при хуманистично провежданите и при психоаналитичните групи е ГРУПОВИЯ ПРОЦЕС. Докато при когнитивно поведенческите това се отнася в по-малка степен. Понятието групов процес е важно.
Моделът на груповата терапия, най-разпространен и близък до психоанализата, е този на Ъруин Ялом Irvim Yalom. Автор на най-известния учебник по психотерапия „Теория и техника по психотерапия”.
История на възникването на груповата психотерапия
Самото участие в група има терапевтичен ефект, който е наподобявал на ефекта на новопоявилите се индивидуални терапии, подобно на катарзисната техника на Фройд (емоционално разтоварване).
Джоузеф Прат правил групи за туберкулозно болни хора преди Втората световна война в САЩ. Джоузеф Прат се счита за предшественик на групите за самопомощ след Втората световна война и се счита за основателят на съвременната групова психотерапия. Провежда часовете си под формата на лекции в една църква, подпомагаща финансирането на неговия проект. Опонентите му твърдят, че успехът му се състои в неговата силна личност.
Това са групи, в които се събират хора със сходни проблеми, за да си помагат сами. Например групите на анонимните алкохолици. Това също е форма на групова терапия. Общото на тези групи е хомогенността на проблемите в една група. Позитивното емоционално отношение към лидера е допринасяло много за позитивното развитие на групата.
Якоб Морено създава ПСИХОДРАМАТА, която възниква по същото време в САЩ с групите за туберкулозно болните. Организира групи от проститутки и използва групови техники в практиката си, преди да дойде в САЩ през 1925 г. Основава първото списание по групова психотерапия 1931 г.
След Втората световна война се появяват групите (национални тренингови лаборатории) в Бетъл – занимават се с развитието на организациите и тренинг за умения. Интересуват се и от израстването на личността и използване на невербалните техники, за да подпомагат самоактуализацията и интимността.
Енкаунтъргрупите– насърчават откритостта, автентичността, конфронтацията и взаимодействието. Ударението е върху изправянето на хората един пред друг и честното изразяване на чувствата.
Групите са дефинирани от целта си, за да се извърши определена работа. Между участниците се създават емоционални връзки, (симпатия, антипатия, завист, ревност и др…). В групите възникват два вида структура: ФОРМАЛНА СТРУКТУРА- армията например, с официално назначен лидер и йерархия ) и НЕФОРМАЛНА СТРУКТУРА (възниква спонтанно на базата на емоционалните отношения на хората в групата).
Всяка група има спонтанно склонността да излъчва лидер и излъчването му е свързано с това, че останалите членове на групата се признават за равни пред лидера, също очакват че отношението на лидера към членовете ще бъде еднакво за всички! Ще ги обича по равно. Това е лепилото, което спойва всички човешки групи! Цивилизацията се опира на формулата, че имаме един лидер и това е Бог и всички сме равни пред него. Това е условието, без което една група не може да съществува.
На лидера се приписват такива качества, които всеки един участник в групата би желал да притежава. Лидера се идеализира. Срещата с лидера е сходно с чувството на екстаз (хората са готови да умрат за него). Подкрепящите лидери, които осигуряват внимателни интерпретации, са склонни да носят полза на членовете на групата, докато при по-малко подкрепящите и покритичните обикновено има относително висок процент на групови членове, на които е навредено.
Развитието на емоционалните взаимоотношения между участниците в групата се нарича ГРУПОВ ПРОЦЕС.
Дефиниция на ГРУПОВА ПСИХОТЕРАПИЯ: форма на психотерапия, при която груповия процес се използва като средство за постигане на терапевтично действие.
Такъв модел е моделът на Ъруин Ялом, т.нар. ИНТЕРПЕРСОНАЛНА, МЕЖДУЛИЧНОСТОВА ПСИХОТЕРАПИЯ, защото теоретично основа за този модел е интерперсоналната психоанализа, която е разновиднст на класическата психоанализа, която възникнала в САЩ през 30-те години, чиито създател е Х. Стек Съливан. Неговата Междуличностна теория разглежда психиатрията по същество като занимаваща се с процесите на взаимодействие между хората. Той определя генезиса на психичните разстройства като междуличностни процеси, които са или неадекватни на ситуацията, или прекалено сложни заради илюзорни лица, които също са интегрирани в ситуациите.
Малката терапевтична група, стига да не е силно структурирана ще се развие в социален микрокосмос. Всички междуличностни перцептивни изкривявания на пациентите, цялото им патологично междуличностно поведение неизбежно ще се проявявт в тук и сега на групата. След като се идентифицират, те стават потенциално достъпни за терапевтична интервенция.
Процесът на изявяване на патологията и нейната идентификация често е по-силен в груповата, отколкото в индивидуалната терапия – има по-силен спектър от междуличностна стимулация, по-голям брой очи и уши, за да помогнат при идентификация на моделите. С подкрепата на другите и на терапевта, пациентът може да открие смелост да експериментира с дълбоко вкоренените модели. Подкрепата на групата е сила, която подхранва личното чувство за овладяване и подкрепя привлекателността на групата за пациента.
Броят на участниците в групата да не е повече от 8-10 човека (за интеракционната група). Задължително се осигурява максимална КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ (да се спазва личната тайна на пациента). Поради това се изисква човек да няма никакви контакти с тези хора и с терапевта извън групата.
Групата може да създаде модел който да промени създадените погрешни представи от личния несполучлив опит на човек от собствената му семейна среда.
Всяка групова сесия продължава 1 час и половина.
Груповият процес минава през различни етапи на развитие на групата. В терапевтичната група никой не знае какво го очаква. Има двама терапевти. Използват се различни механизми за справяне със стреса. Основен въпрос е: ЗАЩО СЪМ ТУК? КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВЯ?
Това, което можете да получите при нас е групова психотерапия през призмата на когнитивно-поведенческата психотерапия. Ще се научите на редица техники и ще имате възможност да се докоснете до света на другите членове от групата, с помощта на нашия екип от психолози, по протективен и забавен начин.