Какви са причините за генерализираното тревожно разстройство?
Този вид психично нарушение най-често възниква през детството или юношеството, много по-рядко се заражда в хода на адолесцентния период (подрастващи). Обикновено жените са по-застрашени от появата му. Смята се, че мисловните конструкции на пациентите имат значима роля за поддържане, а може би и за причиняването на ГТР.
Пациентът с ГТР е склонен към автоматично дисфункционално тревожене и към отдаване на свръхмерно значение на потенциална опасност или възможност за неуспех. Този тип мислене му пречи да се ангажира с нови предизвикателства и да схване нереалистичността на тревогите си.
Генерализираното тревожно разстройство се отличава с прекомерна тревожност и притеснения във връзка с всекидневни, обичайни дейности. Страдащите от този вид нарушение са винаги настроени негативно, в очакване на нещо лошо и не могат да се преборят с чувството си на притеснение. Т.е. за разлика от паническото разстройство тук светъл период, период без симптоми, няма. В повечето случаи няма реална причина за повишената тревожност на пациентите. Те не осъзнават това и постепенно животът им се превръща в непрекъснат страх, тревога и безпокойство. В някои случаи тревожността до такава степен може да повлияе живота на пациента, че той вече да не е в състояние да функционира нормално.
Пациентите изживяват висока тревожност, придружавана от автономни симптоми, мусколно напрежение, уморяемост, раздразнителност, безсъние. Изявите на автономна свръхвъзбудимост тук не доминират, за разлика от Паническото разстройство.
Причините, които могат да причинят този вид тревожно разстройство, до голяма степен се припокриват с тези, водещи до други тревожни разстройства. Подчертава се влиянието на генетични фактори (пациенти, чиито близки роднини страдат от такава болест, имат по-висок риск от проява на болестта). Обсъжда се и действието на определени невромедиатори, които променят съотношението си в мозъчните структури, в резултат на което се нарушава нормалната взаимовръзка между отделните неврони. Различни травматични и стресогенни реакции като смърт на любим човек, развод, нова работа също могат да доведат до развитието на генерализирано тревожно разстройство.
Симптоми и лечение на генерализираното тревожно разстройство:
- прекомерно безпокойство или тревога
- липса на критична оценка за ситуацията
- невъзможност пациентът да остане в покой, необходимост от непрекъснато движение
- раздразнителност
- нервност
- мускулно напрежение
- главоболие
- потене
- трудност при концентрирането, трудно заучаване на нови неща
- гадене
- лесна уморяемост
- проблеми със съня
- треперене
Често описаната симптоматика се усложнява и с чувството на депресия, което допълнително влошава състоянието на пациента.
Диагностицирането на заболяването обикновено се осъществява на базата на подробен разговор с пациента. Психиатърът щателно разпитва пациента за неговите чувства и оплаквания, от кога са се появили и в какво се изразяват. За разлика от паническото разстройство тук пациентите рядко търсят соматичен проблем за състоянието си. Важно за поставянето на диагнозата е оплакванията да са персистирали за продължителен период от време – например повече от 6 месеца, и те силно да утежняват всекидневието на пациента.
Методите на лечение са биват – медикаментозно и психотерапия, като най-често те се комбинират. Целта на медикаментозната терапия е да премахне чувството на напрежение и тревожност. Най-често с тази цел се използват препаратите от групата на анксиолитиците. Бензодиазепините се предпочитат от редица лекари поради сравнително бързото им действие и по-малкото странични реакции при правилна употреба. Най-често предписвните медикаменти са Xanax, Lexotan, Nordiazepam, Buspirone.
Когнитивно-поведенческата терапия е другата насока в терапията на пациентите. Страдащите от генерализирано тревожно разстройство често взимат участие в този тип лечение, защото благодарение на него те се научават да разпознават и да променят този свой начин на мислене и поведение, който реално предизвиква негативните им емоции.
Когнитивно-поведенческата терапия помага на пациентите да погледнат на различните ситуации доста по-реалистично, с което до голяма степен премахват чувството им на тревога и безкрайно безпокойство. В типичния случай пациентът се подканва да насочи вниманието си върху тези аспекти от живота си, които отключват неговата тревожност, и на мислите, които пораждат подобни ситуации. Ползите от когнитивно-поведенческата терапия се съхраняват и дори нарастват с времето.