Биполярното афективно разстройство е психическо разстройство от групата на т.нар. афективни разстройства. Характеризира се най-вече с промяна в настроението. Епизоди на депресия са последвани от периоди на мания. Тези епизоди са циклични, но между тях може да има периоди от време без никакви признаци на заболяването, ако то е добре медикаментозно овладяно.
Клинична картина
Основните симптоми са силно повишено настроение, двигателна активност и мегаломанните идеи. Повишеното настроение варира до еуфория, но някои болни са раздразнителни и гневни. Мисленето е ускорено, а речта доста бърза. Самокритичността е винаги снижена до минимум с отхвърляне на необходимостта от лечение.
Симптомите на това състояние могат да започнат да се проявяват в много ранна възраст. Броят на фазите, които са възможни, е непредсказуем. Биполярното разстройство може да се ограничи до една фаза за цял живот – мания, хипомания и депресия, може да се прояви само маниакалната, хипоманиакалната или депресивната фаза (понякога в обратен ред) или е възможно да протекат и трите едновременно. Продължителността на фазите се колебае между няколко седмици и 2 години (средно 6 – 7 месеца), а „светлите“ промеждутъци (наричани интермисии, интерфази) между фазите траят от 5 до 7 години, но е възможно и съвсем да отсъстват. Среща се по-рядко при мъжете, отколкото при жените (общо взето седем мъже на десет жени).
Диагноза
Не съществуват лабораторни тестове за обективно поставяне на диагнозата. Съществуват обаче скали за оценка на тежестта на заболяването, осланяйки се на основни изменения в личността на болния, въз основа на наблюдения на близките, приятелите и самия душевно болен. Психиатрите се уповават основно на наблюдения в поведението и настроението на пациента, както и на данни за семейно и генетична предразположеност. Мания се диагностицира при поне едноседмичен период на приповдигнато или раздразнително настроение и най-малко три от следните симптоми:
- Повишена двигателна активност
- Речев напор
- Субективно ускорен мисловен поток
- Повишена самооценка или грандиозни идеи
- Намалена потребност от сън
- Абнормна отвлекаемост
- Беззадръжно поведение
Причини
Доказано е, че хора с депресивни личностови черти са с по-голям риск за биполярно разстройство. Въпреки това, причините за това състояние все още не са изяснени. Съществуват няколко теории, но нито една от тях не е потвърдена с достатъчна научна достоверност. Съществува теория, че болестта е генетично обусловена. Въпреки опитите и задълбочените анализи обаче, нито едно психично заболяване не може да се свърже с определен ген. Съществува генетична предразположеност, защото статистиката сочи, че докато биполярното разстройство засяга около 1% от населението, неговата честота в някои семейства варира между 9% и 18%. Заболеваемостта е около 10 на 100 000 за мъжете и 15 на 100 000 за жените, което означава, че в град от 250 000 души ще има по около 30 нови случая всяка година.
Практически за заболяването няма ефективно лечение, то продължава до живот. Възможно е обаче потискане на симптомите и предпазване от епизоди с помощта на фармакологични и психотерапевтични средства. Използват се антидепресанти, валпроати, невролептици (халоперидол, хлорпромазин, оланзапин и други). Литиев карбонат се използва за разреждане на пристъпите и за смекчаване на интензитета им. Средство на избор при някои тежки случаи е електороконвулсивна терапия (забранена в някои страни), която може да даде резултат при медикаментозна резистентност.
Диференциална диагноза
Манийният синдром не винаги означава биполярно разстройство. Може да е причинен от шизофрения, някои медикаменти, също така от метаболитни нарушения – например бъбречна недостатъчност или тиреотоксикоза, както и да е следствие от тумори в мозъка или енцефалит.
Терапия
Един от доказано ефективните методи за терапия на биполярното афективно разстройство е психологическото консултиране. Запазете своя час за консултация още днес!